Leo’s Tiny Life ♠ HisMemories.com

Примката около икономиката на САЩ се затяга с всеки изминал ден. Усети се в началото на миналата година, после през Август. Трусчетата се предадоха и в Европа и у нас. В началото на миналата година шефът на Countrywide (мисля най-големият частен ипотечен кредитор в щатите) казва нещо от сорта, че се радва на задаващите се трусове на ипотечния пазар, понеже така някои твърде рискови и безотговорни играчи на пазара ще отпаднат. Една година по-късно, след слухове, че същата компания ще file-не за bankruptcy защита, “на помощ” идва Bank of America и закупува Countrywide за страшно малката сума от 4 милиарда долара. Всички вече се бяха нагледали на проблемите на хедж-фондовете и големите инвестиционни банки в САЩ (и някои не-толкова големи немски провинциални банки) с CDOs и MBSs и други ипотечни деривативи, ипотечни облигации и т.н., беше ясно, че по-голямата част от ARMs (automatically resetting mortgages) тепърва предстоят да ресетнат през 2008-ма (и минималните промоционални изискуеми вноски да се превърнат в реалните такива, които реално погасяват дълга, а не го повишават посредством отрицателна амортизация на дълга), бяха ясни и много други неща - че годишните отчети на големите финансови институции ще са трагични, че ще бъдат отписани кредити за десетки милиарди (за всяка една от по-големите банки), че резултатите биха били още по-лоши ако някои негативни резултати не се смитаха под чергата на отчетите за първото тримесечие на 2008, че федералният резерв възнамерява да пусне печатницата за памучно-ленени зелени банкноти на още по-бързи обороти…

…но за малкото изминали дни на годината, у много пазарни участници продължи да се насажда усещането, че в гардероба има още доста скелетчета, които не са излезли (някои излязоха, бу!).

И в следващия момент рейтинговата агенция Муудис заявява, че е възможно да понижи кредитния рейтинг на американските държавни облигации на по-нисък от AAA (какъвто е бил от 1917 насам, включително по времето на Великата депресия). В този момент започнах да чувам пукането на хиляди теоретични модели, които залагат на присъствието на безрисков актив в даден портфейл, благодарение на който се получават нулички в едни там корелационни и ковариационни матрици… Това за щатите де, ние си имаме немски държавни облигации (но за американците те не са безрискови - има валутен риск). Не стига, че този “безрисков” актив (US Treasuries) носи доста големичък инфлационен риск за американските резиденти (и модели), а сега, според Муудис, има вероятност да носи и кредитен риск?

Проблемите, породени от американския ипотечен пазар (и предали се на почти всички финансови пазари по света) са ми любима тема вече от доста дълго време. Не може да се преразкаже с 3 или 30 абзаца, нямам и време, имам доста и тежички дини под мишниците. Но дължах този кратък увод, който да обясни поне малко кратките несвързани постинги и видео клипове по темата, които възнамерявам да постна тук, като бележка към себе си и към някои приятели, на които знам, че ще им бъде интересно. А би трябвало да бъде интересно за всеки. Според мен.
Peter Schiff ми е любим. Обърнете внимание основно на неговите думи:

Part 1

Part 2

Най-накрая намерих Helvetica. Изгледах го ритуално и с благодарност.

Филмът е за шрифта Helvetica (”швейцарският“), но го гледах (с много удоволствие) през очите на човек, който получава kick, не толкова от типография, колкото от семпъл и силен индустриален дизайн (тема, която не беше спомената изрично и по име във филма), от семпли неща, като проста порцеланова чаша с щампа, която ти носи vibe, кичозна хавлия надпис “kada 602pt type says relax” (каквато показва Michael Place), just making something beautiful out of something very ordinary… the ordinary things that most people will just gloss over I find really beautiful…

Филмът е за неутралността на средството, за перфектните пропорции, които правят така, че “всички букви да изглеждат еднакви” (макар и това да бе казано в отрицателен контекст и с отрицателна оценка от няколко събеседника), за оставането на смисъла в самите думи (а не прехвърлянето му върху шрифта) и освобождаването от каквато и да било смислова натовареност на шрифта сам по себе си (макар и някои да наблягат на “моденизъм”, “атмосфера за модерност”).

Макар и модернизъм или модерност да са били легитимни описания за Helvetica през 70-те и особено в областта на корпоративната идентичност (неповторимостта на тялото?), едва ли са подходящи към днешния ден. Точно защото (както каза Wim Crouwel) всеки е дете на времето, в което живее и по-скоро начинът, по който използваш шрифта, контекста, събитието, атмосферата, с която го свързват хората, които въобще имат сетивност за подобни неща, го правят подходящ или неподходящ.

Ако трябва да избирам днес ново име за Helvetica на принципа, на който са давали имена на младите индиански момчета (име, което си заслужил), нямаше да е “Модерен” или “Дизайнерски” или “Корпоративен” или “Машинен” или “Емоционален” или дори “Неутрален” (макар и да е такъв). Щеше да бъде “Подходящ“. Подходящ за шифт, използван в декларациите на американската агенция по приходите (IRS), подходящ за corporate identity на Panasonic (забелязали ли сте как някои от най-капитализираните компании умишлено нямат лого - логотата им са просто имета им, изписани с конкретния typeface), подходящ за флайър за техно парти (Manuel Krebs: “ако не сте професионален дизайнер, просто излолзвайте helvetica bold за флайъра си, по възможност с един размер, и ще сте файн”). Подходящ и от гледна точка на “читаемост” = “ползваемостта” в света на писаното слово. Какво по-подходящо за един забързан делови свят от неутрален шрифт, който е лесен за разчитане (от него са отстранени всички излишни елементи, но не е машинизиран като fixed-width шрифтовете, които измъчват окото), проникнал е (понякога до болка) в ежедневното ни обкръжение и като следствие от горните - е бърз за разпознаване и разчитане. Подходящ.

И както каза Michael Bierut (цитирам по памет): не бих повярвал, че е възможно да има правило за това, че дължината на това спрямо дължината на онова е “правилната” или правилност в кривата, с която е изрисувано малкото а или глвното G, което правило да е отвъд границите (по-обхватно от) просто нечий (конкретен индивидуален) вкус, но ето - вече 50 години Helvetica, просто sits there, daring някой да промени нещо по нея, така че шрифтът да стане по-”правилен”… and yet it seems to be unfixable.

Красотата на простите неща, с които поколения наред избират да бъдат обградени в ежедневието си.

Разглеждам Google Zetitgeist 2007 и се оказва, че едно от най-търсените обяснения (what is) е “what is emo”… Точно между “what is java” и “what is bluetooth”… Наложи се да се информирам =)

• Ето краткият отговор на “що е то емо”;
• That’s what I call emo - YouTube Edition;
• Tickle Me Emo;
• Още видео insights…
• Как да бъдем емо… (“why are there so many colours, what are you trying to tell me…“)

А едно време беше просто “goth”. Но пък беше значително по-малко lame да си goth, отколкото сега (ми изглежда) да си emo =) Е, не искам да съм too hard on тия дечурлига. Просто колкото по-масирано е движението, толкова по-малко искрено ми изглежда. И все пак, по-добре е хамериканската младеж да слуша Green Day и My Chemical Romance отколкото Бритни… е, не е като да слуша Paradise Lost и Type-O-Negative, но това е положението - смяна на поколенията…

Ето и малко footnotes по темата:

1. La Gorce, Tammy (2007-08-14). Finding Emo. The New York Times.
2. Bunning, Shane (2006-06-08). The attack of the clones: an emo-lution in the fashion industry. Newspace, University of Queensland, School of Journalism and Communication.
3. Stiernberg, Bonnie (2007-03-13). What is emo?. The Daily illini.
4. Sands, Sarah (2006-08-16). EMO cult warning for parents. The Daily Mail.

Обичам филми със смисъл. Обикновено за тях рядко може да се каже “много ми хареса”, т.к. обикновено са тъжни, често нараняващи, но оставящи ти усещането за близост със и благодарност към създателите им. Радвам се, че този тип филми са любими и на различни създатели на кино, независимо от това дали опитите им са успешни или не - не би трябвало да те съдят за това, че си опитал - могат да ти се поклонят, да те разкритикуват, да се присмеят на претенциозността ти, която е резултат от това, че си опитал да копираш чертите на истинските класически шедьоври, но си проуснал основното (което прави шедьовъра такъв), а си видял и копирал само повърхностното, онова, което суетата ти те кара да мислиш, че ще се хареса на хората, към чието високо мнение се стремиш. Но никой не би трябвало да те съди, че си опитал.

Добре, братя Коен създават продукт. Ние се възползваме от това да изразим мнение, че макар и гледаеми, в общия случай филмите им са далеч от критериите за високо кино. И този пост въобще нямаше да бъде написан ако не беше невероятния hype около всеки нов техен филм. В случая чашата на удивлението ми преля с No Country for Old Men, който вече е с рейтинг 8.7 по скалата на IMDB (Bayesian estimate) и на 14-то място в IMDB top 250… Само за сравнение, ето няколко филма, които вече са негови подгласници:

#63 Requiem for a Dream (8.4)
#145 Amores Perros (8.1)
или пък House of Sand and Fog (7.7), който въобще не е намерил място в топ 250.
Затова пък Fargo и The Big Lebowski са съответно на 114 и 169 място?
Не е ли ridiculous и абсурдно?

Добре, както всички знаем, нито гласуващите, нито Bayesian estimation-ът в IMDB са много надежден показател (макар че едва ли скоро ще бъде приложен по-успешен модел за околичествяване на субективна качествена оценка). Така. Ами всички тези номинации и награди?
Не е ли адски ridiculous и адски абсурдно?

Ако търсех конспирации или други подобни обяснения, сигурно щях да ги намеря. За сега просто избирам да играя хлапето, което невиждайки онова, което никой така или иначе не виждал, чистосърдечно възкликнало: “Та царят е гол?!”

Не твърдя, че разбирам от мобилни телефони. От един телефон искам само да работи и да има характеристиките, които са изброени в брошурите и на сайта на производителя. И още едно много просто изискване - да се държи предсказуемо. В моя случай това означава - да не се изключва когато си пожелае. Случва ми се по 60 пъти на ден - всеки път, когато е в ръцете ми… както и когато не е. Потърсих информация в мрежата за опита на други и най-вече за начини, по които този проблем би могъл да бъде решен… и дали въобще е решен от другиго. Оказа се, че проблемът важи не само за моя модел Siemens, а за доста по-широк кръг модели (за да не кажа всички). Примерна извадка от GSMArena.com.

Докато отношението на производителя остава да бъде такова, каквото при Ford Pinto (“Ford was aware of this design flaw but allegedly refused to pay what was characterized as the minimal expense of a redesign. Instead, it was argued, Ford decided it would be cheaper to pay off possible lawsuits for resulting deaths.”), каквато и лоялност да е имало някога към Siemens, не само ще мине през нулата по скалата, но и ще навлезе в онази отрицателна категория, която ясно се забелязва и от другите - които никога не са били потребители на неин продукт, но имат достатъчно наблюдения върху приятели и познати, така че никога и да не си помислят да бъдат собственици на такъв продукт (протобоклук)…

Затова и хиляди (а може би и милиони) потребители по света по-скоро се чувстват възмездени (отколкото учудени), когато някое поделение на Siemens банкрутира или когато разследват поредния executive за злоупотреби, подкупи и т.н. Тези потребители вече са се чувствали ограбени, преживели са го, извлекли са урока за себе си и са оставили пазарът като цяло да се разплати с когото прецени. Определено никога вече, няма да си купя нищо произведено от Siemens - не само на Simens Mobile (и банкрутиралия им несмки клон), но и на дъщерните компании на Siemens AG като Fujitsu Siemens или OSRAM.

Само се моля някой ден животът и здравето ми да не зависят от произведена от тях медицинска техника…

YouTube/Google са свалили клипчето на RischterScales (кето постнах през един пост назад) по необясними причини. Или може би са обясними - “Here Comes Another Bubble” (за акциите на tech компаниите) не се е харесало на доста акционери, които аха да станат милионери. Как ви се струва - пазарна капитализация на AMD = 5 милиарда, на Ford 14.88 милиарда,  на General Motors - 15.47 милиарда, а индиректната оценка за Facebook = 15 милиарда.

По тази причина поствам нов линк с клипчето - от Yahoo! (докато и те не се подплашат - почти като documentary е - и има потенциалът да събуди доста хора).

Пазарите в щатите изживяват и ще изживяват през следващите няколко години едно голямо пук. У нас това може да се случи със скорост няколко месеца - те обаче са too big to fail и драмата се разиграва сякаш на забавен каданс. Може би е само въпрос на “кога” 1 долар ще е равен на един швейцарски франк. А какво би станало ако един долар стане равен на един лев, колко глупаво би звучала песента на Сашка Васева, припяваща “Доларите стават, левовете не…”

(имаше и такива времена… имам чувството обаче, че повечето ни сънародници имат масова амнезия…)

Ето и две весели клипчета на тема ипотечната/кредитната криза и отражението й не само върху виновниците:

Клип 1, Клип 2

Това и недвижимите имоти у нас са две интересни теми, върху която отдавна смятах да помърморя тук (пук!), но ще видим кога ще имам времето и спокойствието да попиша… До тогава - весело прекарване с горните клипчета!