Leo’s Tiny Life ♠ HisMemories.com

Скоро ще се навършат 40 дни без Църо. Когато научих, че е починал, целият ден ми се обърна и ме налегнаха какви ли не мисли. Защо си е отишъл един толкова готин човек; защо си е отишъл един толкова млад човек; защо ни напуска един от най-техничните и креативни барабанисти. Достатъчно е човек да го чуе как свири в 30-минутното албумче на Era (Point of View) за да разбере, че е от класата на Vinnie Paul например.

За първи път чух Ера в предаването “Powerkick” на Димитър Ковачев “The Funk” по тогавашното радио Експрес… Предаването винаги започваше с “Fucking Hostile” на Pantera и завършваше с оригинала на “What a Wonderful World”… Бил съм в четвърти или пети клас. По това предаване за първи път чух Blind Guardian. Tъкмо беше излязъл “Somewhere Far Beyond”. Значи е било 92-ра. Чак не ми се вярва. Нямаше интернет. Но за това пък имаше Powerkick, двукасетъчен рекордер, Унисон и магазинчето на Митко Фънка - мисля, че се наричаше Funkytown. Funkytown се намираше до френската гимназия (от лявата и страна) и беше мъничко бутиче, където можеше да намериш повечето неща, които си чул в предаването по Експрес.

Как процедирах. Записвах си всяко предаване. Така не се налагаше за запомням или записвам имената на групите - слушах записите и по пътя на естествения подбор, най-стойностните песни се отпечатваха в съзнанието ми на 12-13 годишен прогимназист. Така например, веднъж бях успял да запиша не малка част от Tokyo Tales. Това беше една от петте касети, която взех със себе си това лято, което прекарах в Стара планина и песента, която слушах отново и отново беше “Journey Through The Dark”… live версията. Оттогава Guardian ми носят една особена атмосфера - гори, лесове, паралелни светове отвъд нашия, с митични същества. По Powerkick за пръв път чух и Sick of it All например и разбрах кога е излязъл втория на Pro-Pain (първия, “Foul Taste of Freedom” вече го имах, не бях чак толкова зле с материала). След това отивах във Funkytown и си пазарувах. Ако не от там - “оригинали” от Унисон. Ако не от Унисон - от тенекиената будка на Кооперативния пазар. Ако не от там - от Божо на по-горния етаж. Добре че имах двукъсетъчен и излишък от 90-минутни касети BASF. Те и до ден днешен са си тип-топ. Да живее немската химическа индустрия.

Една вечер Митко фънка пусна части от новия албум на ЕРА. Една от песните се наричаше “Horse’s Blues” и беше 4-5 секундно цвилене. Друга беше - “Somebody’s Comin’ ” - в две части - записани собственоръчно от Митко Фънка с помощта на леген пълен с вода. Беше ми обаче достатъчно да чуя само 2 от по-нормалните песни на Ера, за да отида още на следващия ден до магазинчето до френската. По някакъв странен начин в главата ми звученето им се доближаваше до това на първия Pro-Pain, а барабаните баха особено надъхващи. По това време си мечтаех да свиря на барабани. И основните виновници за това бяха Vinnie Paul, Gene Hoglan и барабаните на Ера. Църо. По-късно разбрах, че ако искам да вкарам някой инструмент вкъщи, няма да е повече от китара. И китара бе indeed.

Да, Images and Words беше вече излязъл, даже си спомням как Митко Фънка го пускаше в предаването си и казваше - “Ето този албум е много добър и затова сме го внесли, но стои по рафтовете на Funkytown и никой не го купува, понеже ние българите рупаме ли рупаме” (така че и аз рупах - не бях още узрял за DT, Mike Portnoy тепърва щеше да ме кара да съжалявам, че не съсм се преборил за барабаните). Тази фраза я помня все едно беше вчера. Както помня и като вчера: “Уважаеми слушатели на Powerkick, не съжалявайте, че в тези горещи дни не сте на море, а сте си в София, не им вярвайте, че в автобусите гледат филми и им е прохладно - нема видео, нема еркъндишън!” Много як водещ. Сигурен съм, че и сега пак би бил як.

После мъкнех приятели по концерти на Alien Industry - това беше доста по-късничко. Не че бяха и много - един в апокрифна зала на последния етаж на НДК, друг - като част от SUB-Fest-а в Биологическия факултет… И на барабаните пак беше Църо. Много як. С шапка с козирка и спейсменки, може би и с пухенка без ръкави… Класически.

Ами S.Y.C.O. Tribe? Най-професионалният музикален продукт на българския пазар за времето си - “A Head Full Off..” (да, с двойно F беше). Колко пого сме правили на Anthem! На човек винаги най-мило му остава това, което е обичал на младини.

Църо почина на 12 септември. На 33.

Почивай в мир. С Даймбег и Чък.

( Профил на Църо в MySpace ) ( Страница на Alien Industry в MySpace )