Горният пост беше провокиран и от твърде положителните изказвания на приятели, чието мнение иначе много уважавам, за филмите на братя Коен. Просто не разбирам какво виждат в тях, което да е beyond the obvious, както и познавайки background-а на тези приятели, знам, че едва ли виждат в тези филми нещо, което да докосва каквото и да било от техния минал живот и преживявания.
Като цяло посоката на мислите ми е “склонността на хората да засвидетелстват, че харесват нещо, но по причини различни от това, че реално, действително вътре в себе си са го харесали”. Нещо като подмножество на “конформизъм”. Който е с толкова много лица. Тук мрънкам срещу една от по-безобидните му форми.

И аз не разбирам суетенето около Джулия Робъртс.
Но когато видя Никол Кидман (например снощи - на една реклама срещу Съдебната палата), се сещам за една реплика от Interview with the Vampire: “the first lesson, that we are to be powerful, beautiful, and without regret.“

Наградите и номинациите също не са критерий. Само да спомена кой взе последната Нобелова награда за мир…. *мрън*

Иначе напълно те разбирам - аз лично така и не успях да вникна в ритъма на филмите на Стенли Кубрик - всичките му филми ги признавам за… нещо.
Принципно са красиви. Имат смисъл. Ама със сигурност не са моите филми.

Същото е с Никол Кидман/Джулия Робъртс - и на двете шапка свалям и в същото време сигурно ще са последните жени на света, з акоито ще кажа, че харесвам. Не мога да го обясня…

Аз лично отдавна съм се примирила, че не мога да харесвам всичко. И в това няма нищо лошо. Това, че не харесваш кака Джоли не те прави не-човек

Надявам се

това ако не е пародия…

…е манипулация.

някои цели фондови борси манипулират, та едно imdb ли няма да надхитрят други… явно е важен cashflow-ът, а зрителят няма как да се убеди сам (а и околните), че става въпрос за прокиснала боза преди да си я купи (изгледа)… като при дан браун.

но да не започвам на тази тема…