Неизменно надценените братя Коен…
Обичам филми със смисъл. Обикновено за тях рядко може да се каже “много ми хареса”, т.к. обикновено са тъжни, често нараняващи, но оставящи ти усещането за близост със и благодарност към създателите им. Радвам се, че този тип филми са любими и на различни създатели на кино, независимо от това дали опитите им са успешни или не - не би трябвало да те съдят за това, че си опитал - могат да ти се поклонят, да те разкритикуват, да се присмеят на претенциозността ти, която е резултат от това, че си опитал да копираш чертите на истинските класически шедьоври, но си проуснал основното (което прави шедьовъра такъв), а си видял и копирал само повърхностното, онова, което суетата ти те кара да мислиш, че ще се хареса на хората, към чието високо мнение се стремиш. Но никой не би трябвало да те съди, че си опитал.
Добре, братя Коен създават продукт. Ние се възползваме от това да изразим мнение, че макар и гледаеми, в общия случай филмите им са далеч от критериите за високо кино. И този пост въобще нямаше да бъде написан ако не беше невероятния hype около всеки нов техен филм. В случая чашата на удивлението ми преля с No Country for Old Men, който вече е с рейтинг 8.7 по скалата на IMDB (Bayesian estimate) и на 14-то място в IMDB top 250… Само за сравнение, ето няколко филма, които вече са негови подгласници:
#63 Requiem for a Dream (8.4)
#145 Amores Perros (8.1)
или пък House of Sand and Fog (7.7), който въобще не е намерил място в топ 250.
Затова пък Fargo и The Big Lebowski са съответно на 114 и 169 място?
Не е ли ridiculous и абсурдно?
Добре, както всички знаем, нито гласуващите, нито Bayesian estimation-ът в IMDB са много надежден показател (макар че едва ли скоро ще бъде приложен по-успешен модел за околичествяване на субективна качествена оценка). Така. Ами всички тези номинации и награди?
Не е ли адски ridiculous и адски абсурдно?
Ако търсех конспирации или други подобни обяснения, сигурно щях да ги намеря. За сега просто избирам да играя хлапето, което невиждайки онова, което никой така или иначе не виждал, чистосърдечно възкликнало: “Та царят е гол?!”
фактически, докато си писал, рейтингът е нараснал до 8.9 ;)) Въпреки това обаче (не, че има някакво значение), аз оставам възхитена за пореден път от начина по който редиш думите. Предполагам, че всичко си написал на един дъх, без да го прочетеш след това и без да се замисляш особено
Резултатът е wow (но ти си знаеш)
хайде, хайде, ти си пристрастна, не се брои.
ми че той с рейтинг 8.9 директно значи отива на 4-то място след “кръстника” 1 и 2 и “изкуплението шоушенк”.
това ако не е пародия…
…е манипулация.
някои цели фондови борси манипулират, та едно imdb ли няма да надхитрят други… явно е важен cashflow-ът, а зрителят няма как да се убеди сам (а и околните), че става въпрос за прокиснала боза преди да си я купи (изгледа)… като при дан браун.
но да не започвам на тази тема…
Не знам защо, но класациите на imdb.com нещо никога не съм ги считала за какъвто и да е критерий - не го взимай толкова навътре.
Наградите и номинациите също не са критерий. Само да спомена кой взе последната Нобелова награда за мир…. *мрън*
Иначе напълно те разбирам - аз лично така и не успях да вникна в ритъма на филмите на Стенли Кубрик - всичките му филми ги признавам за… нещо.
Принципно са красиви. Имат смисъл. Ама със сигурност не са моите филми.
Същото е с Никол Кидман/Джулия Робъртс - и на двете шапка свалям и в същото време сигурно ще са последните жени на света, з акоито ще кажа, че харесвам. Не мога да го обясня…
Аз лично отдавна съм се примирила, че не мога да харесвам всичко. И в това няма нищо лошо. Това, че не харесваш кака Джоли не те прави не-човек
Надявам се
Определено има доста абсурди в imdb, но фенщината и стадното мислене не подминават даже тия, които гледат “независими” филми
Не, само те прави не-от-мъжки-пол =)
В което няма лошо де =)
Горният пост беше провокиран и от твърде положителните изказвания на приятели, чието мнение иначе много уважавам, за филмите на братя Коен. Просто не разбирам какво виждат в тях, което да е beyond the obvious, както и познавайки background-а на тези приятели, знам, че едва ли виждат в тези филми нещо, което да докосва каквото и да било от техния минал живот и преживявания.
Като цяло посоката на мислите ми е “склонността на хората да засвидетелстват, че харесват нещо, но по причини различни от това, че реално, действително вътре в себе си са го харесали”. Нещо като подмножество на “конформизъм”. Който е с толкова много лица. Тук мрънкам срещу една от по-безобидните му форми.
И аз не разбирам суетенето около Джулия Робъртс.
Но когато видя Никол Кидман (например снощи - на една реклама срещу Съдебната палата), се сещам за една реплика от Interview with the Vampire: “the first lesson, that we are to be powerful, beautiful, and without regret.“