Leo’s Tiny Life ♠ HisMemories.com

Най-накрая намерих Helvetica. Изгледах го ритуално и с благодарност.

Филмът е за шрифта Helvetica (”швейцарският“), но го гледах (с много удоволствие) през очите на човек, който получава kick, не толкова от типография, колкото от семпъл и силен индустриален дизайн (тема, която не беше спомената изрично и по име във филма), от семпли неща, като проста порцеланова чаша с щампа, която ти носи vibe, кичозна хавлия надпис “kada 602pt type says relax” (каквато показва Michael Place), just making something beautiful out of something very ordinary… the ordinary things that most people will just gloss over I find really beautiful…

Филмът е за неутралността на средството, за перфектните пропорции, които правят така, че “всички букви да изглеждат еднакви” (макар и това да бе казано в отрицателен контекст и с отрицателна оценка от няколко събеседника), за оставането на смисъла в самите думи (а не прехвърлянето му върху шрифта) и освобождаването от каквато и да било смислова натовареност на шрифта сам по себе си (макар и някои да наблягат на “моденизъм”, “атмосфера за модерност”).

Макар и модернизъм или модерност да са били легитимни описания за Helvetica през 70-те и особено в областта на корпоративната идентичност (неповторимостта на тялото?), едва ли са подходящи към днешния ден. Точно защото (както каза Wim Crouwel) всеки е дете на времето, в което живее и по-скоро начинът, по който използваш шрифта, контекста, събитието, атмосферата, с която го свързват хората, които въобще имат сетивност за подобни неща, го правят подходящ или неподходящ.

Ако трябва да избирам днес ново име за Helvetica на принципа, на който са давали имена на младите индиански момчета (име, което си заслужил), нямаше да е “Модерен” или “Дизайнерски” или “Корпоративен” или “Машинен” или “Емоционален” или дори “Неутрален” (макар и да е такъв). Щеше да бъде “Подходящ“. Подходящ за шифт, използван в декларациите на американската агенция по приходите (IRS), подходящ за corporate identity на Panasonic (забелязали ли сте как някои от най-капитализираните компании умишлено нямат лого - логотата им са просто имета им, изписани с конкретния typeface), подходящ за флайър за техно парти (Manuel Krebs: “ако не сте професионален дизайнер, просто излолзвайте helvetica bold за флайъра си, по възможност с един размер, и ще сте файн”). Подходящ и от гледна точка на “читаемост” = “ползваемостта” в света на писаното слово. Какво по-подходящо за един забързан делови свят от неутрален шрифт, който е лесен за разчитане (от него са отстранени всички излишни елементи, но не е машинизиран като fixed-width шрифтовете, които измъчват окото), проникнал е (понякога до болка) в ежедневното ни обкръжение и като следствие от горните - е бърз за разпознаване и разчитане. Подходящ.

И както каза Michael Bierut (цитирам по памет): не бих повярвал, че е възможно да има правило за това, че дължината на това спрямо дължината на онова е “правилната” или правилност в кривата, с която е изрисувано малкото а или глвното G, което правило да е отвъд границите (по-обхватно от) просто нечий (конкретен индивидуален) вкус, но ето - вече 50 години Helvetica, просто sits there, daring някой да промени нещо по нея, така че шрифтът да стане по-”правилен”… and yet it seems to be unfixable.

Красотата на простите неща, с които поколения наред избират да бъдат обградени в ежедневието си.