Mass Psychosis
Не ми е работа да коментирам публично капиталовите пазари у нас. Ако ми беше, ако бях журналист, ако ме публикуваха във влиятелен седмичник или ежеднвник щях много, ама много да внимавам и с формата и със съдържанието, и с анализа, и със семантиката. Едно е шепа колеги да недовостват от твърде черногледия ти анализ, друго е да влияеш върху хиляди инвеститори и милиарди инвестиции, просто защото в произволен момент (или много добре режисиран от другиго, без дори да усещаш това) си се сетил, че борсата не е one way street и че може освен зелено да свети и червено.
Много ми се ще случилото се (а има и още къде да се случва) да не се окаже на принципа: “всички знаем, че язовирът ще прелее, само че не знаем кога, затова нека се застраховаме - нека ние да го предизвикаме - така ние сме подготвени, иначе - бихме оставили всичко на съдбата. Нека ние направим контролиран пожар, чиито правила ние ще знаем.”
Този пост, който може би е по-добре да не беше писан, ще завърша с цитат от profit.bg:
Спокойно може да се каже, че по цял свят държавните органи не се месят на пазара (с изключение на страните с непазарни икономики) и дори да им се струва, че пазарът е надценен, не могат да изразят подобно становище, защото ще трябва да се самосезират, за да разследват себе си за “пазарна манипулация”.
Hint: в горните три абзаца става дума за три (или по-скоро за четири) различни вида пазарни “участници”. За - за по-дистанцираните от темата (и развитията от миналата и тази седмица) на кратко: нека се опитаме да мислим със собствените си глави, да отговаряме за собствените си решения и да не се поддаваме на стадния инстинкт.
P.S.: Адски ми е интересно как ще се чувствам когато препрочитам този пост след година, with hindsight, знаейки какво се е случило и дали съм се опарил или изгорил.
