Компромисът
Да, EU officials не са могли да обяснят защо не може да бъде разрешено на България във варианта на текста на договора на кирилица да не бъде записано “евро”. До колкото разбирам не сме спорили за изписването на “euro” в английската част. Много добре разбирам желанието на ECB да не позволява различни имена за еврото на различни езици, но в случая говорим за същото име, само че с различно фонетично произношение – защо едни могат да го произнасят юрото като ойро, а ние да не можем да го произнасяме като евро? Да, Черна Гора има право да е “stunned”, но надявам се на заради българската позиция, а заради тази на “EU officials” (удобен обезличаващ wildcard, нали), защото ако са “stunned” от нашата позиция им пожелавам да срещат същото неразбиране когато един ден станат членове, а защо не и преди това, когато са в още по-неизгодна позиция.
Да, в коментарите под статия в Дневник (анонимен) потребител “Альоша” беше написал:
“Леле колко сме важни, леле колко сме важни! На гол тумбак, чифте пищови! Но с достойнство!”.
Ами да, важни сме, може България да е най-бедната, нещастна, корумпирана и безперспективна държава в ЕС, но е първата там, която пише на кирилица. А когато се вземат решения и се чертаят насоки, които ще останат като корен за всичко в бъдеще, детайлите са важни. Каквото е посято сега, в началото, ще се повтаря, ще се мултиплицира, винаги ще се реферира към него, ще бъде възпроизведено в безброй последващи производни и непроизводни документи.
В крайна сметка, днес стана ясно, че България ще загърби националния си интерес за да не пречи на Черна Гора и ще подпише документа. “EU officials”, които да обяснят защо в текста на кирилица не може да бъде записано “евро” така и няма да бъдат намерени. Както и такива, които да обяснят защо в документите на БНБ, която вече е част от Европейската система на централни банки е изписано “евро”, без да са чути шумни протести от ECB, а във версията на кирилица на един официален документ на EC да не може да бъде записана същата комбинация от букви. И съответно звуци.
А може би това се дължи на факта, че имаме една от малкото писмености, които са почти сто процента фонетична проекциа или просто “нещата се четат така, както се пишат” и затова оставаме неразбрани. Защото за тях Euro може да бъде произнасяно като “юро”, но може да бъде и “ойро”… някъде може да да го произнасят и като “цвък”.
Нека завърша оптимистично. Постигнатият компромис в българския текст да бъде записано EUR не е нещо чак толкова лошо. Печелят машините (те разбират от EUR, BGN, USD, SEK, GBP, JPY и т.н.), печелим и ние, защото винаги ще произнасяме на български EUR като евро. И никой недомислен документ не може да ни накара да произнасяме EUR като юро, ойро, еуро или цвък.
Ако непоколебимата позиция на анонимните officials се запази, мисля, че наистина най-добрият вариант е, в официално документи, ние просто да изпиваме еврото с неговото име по ISO 4217, а именно EUR и да го произнасяме, както до сега - “евро”.
ISO е нещо прекрасно.
Вчера е спасло пръстите на някой фрезист, а днес – национално достойнство.
Съмнявам се, че дори и да бяха решили на български да се казва “еуро”, хората биха възприели с лека ръка да заменят думата “евро”. Пишейки това, първото нещо, което ми изниква в съзнанието е замяната на BNL и BGN. Все още има хора, които изписват старата абревиатура, вместо новата при попълването на някое нареждане примерно. Идеята ми е, че едно е да се запише нещо в дебелите книги, друго е да стане всеобщо прието.
Радвам се, че има и компромисен вариант с EUR. Все пак това е начин да остане и вълкът сит и агнето цяло, поне за сега