Leo’s Tiny Life ♠ HisMemories.com

YouTube/Google са свалили клипчето на RischterScales (кето постнах през един пост назад) по необясними причини. Или може би са обясними - “Here Comes Another Bubble” (за акциите на tech компаниите) не се е харесало на доста акционери, които аха да станат милионери. Как ви се струва - пазарна капитализация на AMD = 5 милиарда, на Ford 14.88 милиарда,  на General Motors - 15.47 милиарда, а индиректната оценка за Facebook = 15 милиарда.

По тази причина поствам нов линк с клипчето - от Yahoo! (докато и те не се подплашат - почти като documentary е - и има потенциалът да събуди доста хора).

Пазарите в щатите изживяват и ще изживяват през следващите няколко години едно голямо пук. У нас това може да се случи със скорост няколко месеца - те обаче са too big to fail и драмата се разиграва сякаш на забавен каданс. Може би е само въпрос на “кога” 1 долар ще е равен на един швейцарски франк. А какво би станало ако един долар стане равен на един лев, колко глупаво би звучала песента на Сашка Васева, припяваща “Доларите стават, левовете не…”

(имаше и такива времена… имам чувството обаче, че повечето ни сънародници имат масова амнезия…)

Ето и две весели клипчета на тема ипотечната/кредитната криза и отражението й не само върху виновниците:

Клип 1, Клип 2

Това и недвижимите имоти у нас са две интересни теми, върху която отдавна смятах да помърморя тук (пук!), но ще видим кога ще имам времето и спокойствието да попиша… До тогава - весело прекарване с горните клипчета!

След като в последните дни един от най-най-най-тъжните сайтове е сайтът на борсата, е време за веселба. Вярно, ако не бях позволил частта от печалбата ми, която се стопи през изминалите 3 седмици, да изчезне така леко, можех да си взема с чиста съвест 3 месеца неплатен отпуск… (ще имам нужда от такова нещо догодина, но няма да имам възможност). За сметка на това днес ми е весел ден - освен, че излезе и един много хубавичък и приятен за окото, numpad-а и spreadsheet-а отчет, който се чакаше със затаен дъх, адски много ме развеселява и ситуацията във форумите на Инвестор.БГ. Не мога да спра да се хиля (сигурно не е на добре).

Не, сериозно, харесва ми как някои неща се превръщат във фолклор…

/me се хили…

/me още се хили.

Днес се видяхме с трима колеги и три колежки от университета в една пицария на една пряка на Шипка.

Една от колежките, която сега тработи в Прайса, изказа най-кратката дефиниция за “истински мъж”:

“стабилен и да не се взема насериозно”.

Точно 30 букви.

Който се сеща за по-точна дефиниция, нека се опита да я засенчи.

Не ми е работа да коментирам публично капиталовите пазари у нас. Ако ми беше, ако бях журналист, ако ме публикуваха във влиятелен седмичник или ежеднвник щях много, ама много да внимавам и с формата и със съдържанието, и с анализа, и със семантиката. Едно е шепа колеги да недовостват от твърде черногледия ти анализ, друго е да влияеш върху хиляди инвеститори и милиарди инвестиции, просто защото в произволен момент (или много добре режисиран от другиго, без дори да усещаш това) си се сетил, че борсата не е one way street и че може освен зелено да свети и червено.

Много ми се ще случилото се (а има и още къде да се случва) да не се окаже на принципа: “всички знаем, че язовирът ще прелее, само че не знаем кога, затова нека се застраховаме - нека ние да го предизвикаме - така ние сме подготвени, иначе - бихме оставили всичко на съдбата. Нека ние направим контролиран пожар, чиито правила ние ще знаем.”

Този пост, който може би е по-добре да не беше писан, ще завърша с цитат от profit.bg:

Спокойно може да се каже, че по цял свят държавните органи не се месят на пазара (с изключение на страните с непазарни икономики) и дори да им се струва, че пазарът е надценен, не могат да изразят подобно становище, защото ще трябва да се самосезират, за да разследват себе си за “пазарна манипулация”.

Hint: в горните три абзаца става дума за три (или по-скоро за четири) различни вида пазарни “участници”. За - за по-дистанцираните от темата (и развитията от миналата и тази седмица) на кратко: нека се опитаме да мислим със собствените си глави, да отговаряме за собствените си решения и да не се поддаваме на стадния инстинкт.

P.S.: Адски ми е интересно как ще се чувствам когато препрочитам този пост след година, with hindsight, знаейки какво се е случило и дали съм се опарил или изгорил.

Да, EU officials не са могли да обяснят защо не може да бъде разрешено на България във варианта на текста на договора на кирилица да не бъде записано “евро”. До колкото разбирам не сме спорили за изписването на “euro” в английската част. Много добре разбирам желанието на ECB да не позволява различни имена за еврото на различни езици, но в случая говорим за същото име, само че с различно фонетично произношение – защо едни могат да го произнасят юрото като ойро, а ние да не можем да го произнасяме като евро? Да, Черна Гора има право да е “stunned”, но надявам се на заради българската позиция, а заради тази на “EU officials” (удобен обезличаващ wildcard, нали), защото ако са “stunned” от нашата позиция им пожелавам да срещат същото неразбиране когато един ден станат членове, а защо не и преди това, когато са в още по-неизгодна позиция.

Да, в коментарите под статия в Дневник (анонимен) потребител “Альоша” беше написал:
“Леле колко сме важни, леле колко сме важни! На гол тумбак, чифте пищови! Но с достойнство!”.

Ами да, важни сме, може България да е най-бедната, нещастна, корумпирана и безперспективна държава в ЕС, но е първата там, която пише на кирилица. А когато се вземат решения и се чертаят насоки, които ще останат като корен за всичко в бъдеще, детайлите са важни. Каквото е посято сега, в началото, ще се повтаря, ще се мултиплицира, винаги ще се реферира към него, ще бъде възпроизведено в безброй последващи производни и непроизводни документи.

В крайна сметка, днес стана ясно, че България ще загърби националния си интерес за да не пречи на Черна Гора и ще подпише документа. “EU officials”, които да обяснят защо в текста на кирилица не може да бъде записано “евро” така и няма да бъдат намерени. Както и такива, които да обяснят защо в документите на БНБ, която вече е част от Европейската система на централни банки е изписано “евро”, без да са чути шумни протести от ECB, а във версията на кирилица на един официален документ на EC да не може да бъде записана същата комбинация от букви. И съответно звуци.

А може би това се дължи на факта, че имаме една от малкото писмености, които са почти сто процента фонетична проекциа или просто “нещата се четат така, както се пишат” и затова оставаме неразбрани. Защото за тях Euro може да бъде произнасяно като “юро”, но може да бъде и “ойро”… някъде може да да го произнасят и като “цвък”.

Нека завърша оптимистично. Постигнатият компромис в българския текст да бъде записано EUR не е нещо чак толкова лошо. Печелят машините (те разбират от EUR, BGN, USD, SEK, GBP, JPY и т.н.), печелим и ние, защото винаги ще произнасяме на български EUR като евро. И никой недомислен документ не може да ни накара да произнасяме EUR като юро, ойро, еуро или цвък.

Ако непоколебимата позиция на анонимните officials се запази, мисля, че наистина най-добрият вариант е, в официално документи, ние просто да изпиваме еврото с неговото име по ISO 4217, а именно EUR и да го произнасяме, както до сега - “евро”.

ISO е нещо прекрасно.

Вчера е спасло пръстите на някой фрезист, а днес – национално достойнство.

За пореден път сменям интернет обиталището си. В началото (2002) беше един postnuke (php-nuke базирана система за управление на съдържанието), инсталиран на служебното двеста-и-нещо мегахерцово AMD на Зак. Тогава той работеше в един от малките интернет доставчици в София, беше сложил Slackware на машинката си и ми беше дал shell акаунт. В замаяна на това, че можех да изтезавам машинката му с бъгави CMS-и му помагах с дизайна и част от новините за хоби-проекта му - информационен сайт за Slackware. Нито журналът, нито сайтът на Зак просъществуваха дълго. Единственият български блогър, който помня от това време като че ли е Петя, а понятието “блогър” беше чуждо колкото на толкова всички сравнително активни интернет обитатели по това време, толкова и на мен. След това продължих (погрешно) да експериментирам повече с формата отколкото със съдържанието. Местих се “на ново място”, задвижвано от XOOPS, от b2 (за по-младите - това беше някогашното битие на wordpress). След време открих чара на LiveJournal - може би и до днес - един от най-добрите примери за социална мрежа, да именно социална мрежа, въпреки, че за невъоръженото око изглежда просто като място за лични журнали. А по това време, LiveJournal беше многократно по-стойностен, изчистен и ценен от потребителите си - приемането в клуба му ставаше само с покани и всеки потребител имаше право да покани само един единствен човек. Нямах познати там, затова се регистрирах в отворената и безплатна алтернатива Blurty.com Е, имах журнал, технически съответстващ едно към едно с този на LiveJournal (същия свободен софтуер), но там го нямаше обществото от интересни активни хора, което трябва да е достатъчно голямо, за да може човекът с особен вкус за едно или друго да намери поне шепа съмишленици и автори, в чийто редовен читател да се превърне. Затова издирих LiveJournal-ския акаунт на произволен българин, който в последствие се оказа много точен младеж, с когото се оказа, че сме учили в един и същи факултет и се престраших да го помоля за единствената му покана за LJ. И той ме покани с готовност (благодаря, Георги). И така, за известно време бях редовен потребител на най-приятната социална мрежа, населена с приятни особняци, които се обединяваха по интереси и споделяха много повече за живота си от вече баналното a/s/l, една песен, няколко клипа и няколко поста “здравей, благодаря, че ме добави”. След това обаче поканите отпаднаха и всеки можеше свободно да се регистрира. Не изведнъж… по-скоро за няколко месеца, дори година, сайтът се промени. “Приятелите”, чиито синдикирани постове четях всеки ден не се бяха изменили, но групите се бяха наводнили с новодошли търсачи на статус и внимание. Така и никога не изоставих LJ изцяло, но отново ми се стори хубаво и уютно да разположа журнала си на отделен, собствен сайт и донякъде да бъда единак. По това време SEO ми беше хоби и затова избрах втората най-добра в SEO-отношение платформа по това време - Drupal (Plone щеше да дойде в повече на нервите ми). И това превъплъщение не просъществува твърде дълго, въпреки, че като цяло изпълнението беше сполучливо. Винаги се намираха дребни детайли, които да ме накарат да закрия и изтрия всичко. Но след няколко седмици на апатия, отново ме досърбяваха ръцете да споделя някоя своя позиция или просто знаменателен момент. И отново се връщах към LiveJournal. Безброй пъти съм се убеждавал, че е по-добре, по-здравословно, по-щадящо да нямам никакъв журнал, да не се налага да защитавам непопулярните си позиции, да губя часове пред екрана в седмиците преди решаващи изпити и събития. Но за мен се оказа нещо неизбежно - нужно ми е да споделя линк или два, изречение или абзац и най-добре за всички е това да се случи по най-ненатрапчивия начин - с публикация в личния журнал асорти (да, все още имам познати, които го правят с помощта на двадесет сантиметрови carbon copy списъци). Типична стратегия при учене - ако има нещо, което те занимава, просто го излей върху хартия, за да можеш да продължиш напред с ясно и чисто съзнание.

Сега зная, че няма да изоставя LJ - дали под формата на Private Entries или Friends Only Posts, под една или друга форма най-вероятно ще остана там.

И все пак - защо реших да направя отделен сайт.

• Защото имам свободата да редактирам външния вид на сайта по какъвто начин пожелая, да сложа java script и embedded objects (броячи, last.fm радио и т.н.) където поискам.;
• Защото предпочитам да инвестирам времето си в свои страници, а не в такива, притежавани от Six Apart, които могат да направят съвсем непредизвестено каквото пожелаят с тях - например да сложат масивни банери като във vox.com;
• Защото като че ли стана задължително да имаш - “ако наистина можеш да си направиш сам, защо използваш масова услуга като масите…” - е добре, мога, направих си, подчиних се на клишето;
• Още причини, за които сега не мога да се сетя, но със сигурност ще си ги спомня утре докато чакам трамвая.

Негативите:

• Ще трябва сам да се грижа са неизбежния спам;
• Ще трябва сам да се боря с актуализации на машината, плъгини, теми;
• Сървърът, базата, и php-то със сигурност ще се чупят по-често отколкото на сървърите на LJ. Или поне за по-дълго време - LJ са доста бързи с ремонтите;
• Ще трябва да плащам. За домейна например. Колкото за две водки плюс три бири в О!Шипка.