Leo’s Tiny Life ♠ HisMemories.com

Обичам финансовия пейзаж е момента. Приказен и магически. Доказателство: както барон Мюнхаузен се издърпва сам от блатото, така и застрахователите на облигации могат сами да застраховат себе си:

“At Sept. 30, MBIA said it had a $37.7 billion investment portfolio, including $24.5 billion of holdings rated AAA. Yet $5.1 billion of those investments were rated AAA only because they were insured by MBIA.” (Източник: Bloomberg)

Забележително е също така и как с капитал от $500 милиона можеш да издадеш гаранции за $60 милиарда…

“Yet those benchmarks now look ridiculous, as the company was allowed to provide $60 billion worth of guarantees on a capital base of just $500 million.” (Източник: MoneyCentral)
тик. так. тик. так.

Според някои анализатори следващата огромна драма (с прилично-значима вероятност) ще бъде драмата на застрахователите на облигации и структурирани продукти. Която ще се превърне в драма на онези, които държат последните в портфейлите си. Която… Спирам до тук. Ето само няколко цитата:

“Leading bond insurers Ambac Financial (ABK) and MBIA Inc. (MBI) look increasingly likely to lose their AAA ratings. While almost unthinkable just six months ago, such concerns are also causing turmoil in the $2.5 trillion municipal-bond market.”; “The destruction of the bond insurers would likely bring write-downs at major banks and financial institutions that would put current write-downs to shame.” (Източник)

А слушайки Bill Ackman (на снимката горе) направо се задъхвам и пулсът ми става неравноделен (опит за биография).

За по-лесно смилане, отделете 3 минути за видео-поясненията от Jim Jubak (YouTube).

Пропуснах ли да препоръчам всеки да гледа The Man Who Broke Britain? Задължително е. Особено след събитията и разкритията през изминалата седмица.

* Горното наблюдение не е препоръка за вземане на инвестиционно решение (покупко-продажба на ценни книжа или други активи).

Колкото повече и по-спешни задължения имам, толкова повече причини намирам да се занимавам с друго. Намирам неща, които все още не са станали спешни (въпреки, че са важни) и си казвам, “нека се позанимавам с тях”. Проблемът е, че за важното с падеж напред в бъдещето, ще имам още много възможности да се готвя (но времето отново ще пропилея в проекти или занимания със съмнителна стойност), а за спешните… да кажем, че съм благодарен за съществуването на кафето (и на новата си кафеварка).

Напоследък все повече време отделям да следя новините за кризата в USA. Предпочитам да се информирам от Economist, Reuters, Bloomberg, CFO Magazine, но напоследък все повече нагазвам и в крайностите – от една страна записи от предаванията на Bloomberg TV, CNBC и Fox Business, намерено чрез video.google.com (по-голяма добавена стойност от YouTube.com), а от друга – все повече статии и репорти от анализатори, които чувам за първи път.

Обикновено предаванията на тема финансови пазари на Fox Business (Liz & Dave) представляват надвикване между едни и същи хора (може би с двуцифрено IQ), като конфликтът на интереси може да ти избоде очите – дългокос “скорострелно мрънкащ” мъжага, работещ за някакъв франчайз на REMAX който преди година обясняваше как е “най-интелигентният” в помещението, понеже инвестирал в недвижими имоти, които щели да се покачат с 10% през 2007 (сега не си спомня за това, казва, че го бил казал през 2006), друг – независим инвеститор, който не се отказва да продава акциите си, понеже чака всеки момент трендът да се обърне (и ако съдим по индекса Dow Jones Industral Average), най-вероятно вече е загубил поне 23%, който вече три месеца се опитва да убеди хората, че всичко това е временна корекция, а не bear market, как всичко ще се качи, как акциите сега са евтини и затова всеки трябва да купува и не пропуска момент да се присмее на Peter Schiff, единственият от компанията, който има добър поглед върху международната макро картина в дългосрочен план.

Наистина Peter Schiff понякога започва да се повтаря повече от необходимото, заявявайки, как американците са вземали заеми до забрава, давали са ги за потребление, сега идва време да “плащат”, рецесията е неизбежна и не бива да бъде отлагана с повече понижаване на лихвения процент (и печатане на пари), а просто трябва да бъде изживяна както пристрастеният изживява периода на отказ от веществото, към което е пристрастен.

Аналитичната стойност на клиповете от новините по тези телевизии е много ниска, но ги гледам с една цел – да добия представа за “температурата”, за сантимента, с който се посреща една или друга новина, за да науча колко страх има в очите на биковете и дали мечоците са усмихнати. За сега мечоците са прави. Не са на особена почит – болшинството зрители си купуват акции и се надяват цената им да се повиши, рядкост е за средния Джо да продаде на късо някоя акция или да заема късата страна в екуити или друг индекс. Мечите изказвания за това как доларът ще понижи да се обезценява не са популярни сред американците и поради това, че те получават дохода си в долари, акциите, които притежават са в долари, пенсионните им планове (които също са до голяма степен инвестирани в акции) също са в долари. Процентно е рядкост да се държи злато, паундове, франкове или йени. Затова и всички се присмиваха на мечоците, когато последните казваха, че това е bear market, било само корекция. Е, вече и по дефиниция е мечи пазар – DJIA е паднал с повече от 20%. И в поп-телевизиите (като Fox) дори вече започват да се вслушват в мечките. Радвам се.

Комуто е интересно – ето група клипове по темата (Peter Schiff).

David Tice, CFA, CPA, MBA също трябва да бъде чут - тук и тук. Който има време, може да потърси и да прочете статиите му.

* Disclaimer: Мнението не представлява препоръка завземане на инвестиционно решение.

The following videos are from a TV interview with Peter Schiff from March 2003.
I am posting these since he is one of the few people (Jim Rogers is another one for example) who are not afraid to be laughed at when predicting that a bull market will actually end, that “we have spent ourselves into oblivion”, “we have spent ourselves into poverty” (taking on more and more debt and producing fewer), that current account deficit actually does mean something (as opposed to nothing), that “it is not panicking to sell an overvalued stock”, that “Wall Street has brainwashed the public into thinking they don’t need dividends”…

In case you don’t mind 20 minutes of valuable financial education from someone who’s seen a lot, I present you Peter Schiff.

(more…)

Примката около икономиката на САЩ се затяга с всеки изминал ден. Усети се в началото на миналата година, после през Август. Трусчетата се предадоха и в Европа и у нас. В началото на миналата година шефът на Countrywide (мисля най-големият частен ипотечен кредитор в щатите) казва нещо от сорта, че се радва на задаващите се трусове на ипотечния пазар, понеже така някои твърде рискови и безотговорни играчи на пазара ще отпаднат. Една година по-късно, след слухове, че същата компания ще file-не за bankruptcy защита, “на помощ” идва Bank of America и закупува Countrywide за страшно малката сума от 4 милиарда долара. Всички вече се бяха нагледали на проблемите на хедж-фондовете и големите инвестиционни банки в САЩ (и някои не-толкова големи немски провинциални банки) с CDOs и MBSs и други ипотечни деривативи, ипотечни облигации и т.н., беше ясно, че по-голямата част от ARMs (automatically resetting mortgages) тепърва предстоят да ресетнат през 2008-ма (и минималните промоционални изискуеми вноски да се превърнат в реалните такива, които реално погасяват дълга, а не го повишават посредством отрицателна амортизация на дълга), бяха ясни и много други неща - че годишните отчети на големите финансови институции ще са трагични, че ще бъдат отписани кредити за десетки милиарди (за всяка една от по-големите банки), че резултатите биха били още по-лоши ако някои негативни резултати не се смитаха под чергата на отчетите за първото тримесечие на 2008, че федералният резерв възнамерява да пусне печатницата за памучно-ленени зелени банкноти на още по-бързи обороти…

…но за малкото изминали дни на годината, у много пазарни участници продължи да се насажда усещането, че в гардероба има още доста скелетчета, които не са излезли (някои излязоха, бу!).

И в следващия момент рейтинговата агенция Муудис заявява, че е възможно да понижи кредитния рейтинг на американските държавни облигации на по-нисък от AAA (какъвто е бил от 1917 насам, включително по времето на Великата депресия). В този момент започнах да чувам пукането на хиляди теоретични модели, които залагат на присъствието на безрисков актив в даден портфейл, благодарение на който се получават нулички в едни там корелационни и ковариационни матрици… Това за щатите де, ние си имаме немски държавни облигации (но за американците те не са безрискови - има валутен риск). Не стига, че този “безрисков” актив (US Treasuries) носи доста големичък инфлационен риск за американските резиденти (и модели), а сега, според Муудис, има вероятност да носи и кредитен риск?

Проблемите, породени от американския ипотечен пазар (и предали се на почти всички финансови пазари по света) са ми любима тема вече от доста дълго време. Не може да се преразкаже с 3 или 30 абзаца, нямам и време, имам доста и тежички дини под мишниците. Но дължах този кратък увод, който да обясни поне малко кратките несвързани постинги и видео клипове по темата, които възнамерявам да постна тук, като бележка към себе си и към някои приятели, на които знам, че ще им бъде интересно. А би трябвало да бъде интересно за всеки. Според мен.
Peter Schiff ми е любим. Обърнете внимание основно на неговите думи:

Part 1

Part 2

За съжаление следният пост няма да бъде понятен на широката публика (т.к. нарочно не съм цитирал имена и съм избягвал конкретика), за което моля за извинение. И все пак ще бъде понятeн за повечето участници на БФБ, някои познати, които се отбиват тук, както и за мен самия, когато погледна назад след година-две (за повече нямам смелостта да прогнозирам).

Преди около 5 години, когато бях студент в бакалавърската програма по икономика на СУ, преподавателят ми Георги Ганев (от CLS) каза нещо, в което съм имал възможността на няколко пъти да се убеждавам, а именно “Финансовата индустрия търгува с две неща - време и доверие”.

Често, след като веднъж някой ти е показал пътя до решението на задачата, всичко то ти се струва много очевидно и логично; но ако трябва сам да стигнеш до там… не всичко е плавно и безболезнено. А понякога, така и не стигаш до решението.

Времето. Това е очевидната част - какъв е времевият ми хоризонт, за колко време бих се разделил с парите си за да постигна доходност от 4%, колко време бих дал не един портфейлен мениджър за да докаже, че умее да прави пари, колко време остава до следващото голямо изтегляне на средства от пазара с цел инвестиране в някое IPO в Румъния например или до следващото вливане на такива, в следствие на търгово предложение на някой телекомуникационен гигант или пък колко време бих дал на компания, към която съм необяснимо привързан да бъде с отрицателно P/E или пък с четири-цифрено или три-цифрено P/E, колко време бих чакал преди да разпродам, виждайки, че пазарът е overbought и колко още остава да ми дойде смелост да купувам, когато индексите са на червено, виждайки, че пазарът е oversold…

За времето (техническите анализатори все го наричат “тайминга”) не е нужно да убеждавам никого.

Значимостта на доверието обаче, е нещо, което понеже е толкова не-материално, трудно да бъде измерено и не-намиращо пряк израз върху Баланса, ОПР-то и ОПП-то е и толкова лесно да бъде забравено или просто прегазено от валяка на алчността. Когато предоставяш на някого или инвестираш в някого, парите, с които би могъл да закупиш собствено жилище (в което да живееш с любимия човек, да оставиш мама и татко намира, да изградиш семейство), когато ги предоставиш в ръцете на пълен непознат, междувременно живеейки от жалък овърдрафт, хиляди пъти по-важно е второто - доверието. Доверието, че правилата, с които си отделил дни да се запознаеш (четейки проспекти, договори, Наредби на Регулатора и Закони, одобрени от НС, а преди това - изисквани от EU) ще бъдат спазени. Не “доверието” на алчния “инвеститор”, който може да прецени кое P/E е “голямо” и кое “малко”, но нито може да си ги сметне сам, нито е чувал за DCF, нито за Gordon Growth Model, нито за MPT, нито за CAPM, нито за който и да било друг valuation модел; не “доверието” да “инвеститора”, който мисли, че акция за 35000 лв е “скъпа”, а акция за 0,24 лв е “евтина”… а за доверието на онзи, който просто очаква правилата да бъдат спазени, т.к. освен на етичността на отсрещната страна се уповава и на върховенството на закона и на авторитета и безкомпромисността на Регулатора.

Е, скъпи приятели и съседи, тези дни някои показаха (не за първи път), че са забравили значимостта на доверието. Може би, понеже смятат, че медийната реклама е по-силен инструмент от word of mouth впечатленията, които неизбежно се обменят в професионалните среди или между заинтересованите. А финансовата общност в България не е толкова голяма. Рано или късно всички се научават. Хубаво е, че в случая бях измежду тези, които са се “научили” (разбирай “силно резервирани”) предварително и то без да търпят загуби - благодарение на други, които са минали по този път и го бяха споделили. Това, което не разбирам е дали някои считат, че ще бъдат по-успешни участници във финансовата индустрия, експлоатирайки максимално и малкият кредит на доверие, който им е останал, колко мислят да просъществуват, струват ли си личните печалби в замяна на загубеното?

Разочарованият днес може да е третокурсник, участващ на финансовите пазари до размера на средствата, спечелени от work-and-travel-програма, утре, същият може да е портфолио мениджър за България на някоя от най-големите инвестиционни банки в света, които в момента масирано навлизат в България, благодарение на единния европейски паспорт.

За етика дори не отварям дума. Това е моралната координатна система, в която следва да се увериш, че си се вместил, след като си се в местил в далеч по-малката по размери такава, наречена Закон/Регулации (и дори някои събития да попадат в координатната система “етичност”, но не и в тази, наречена “закон”, отново трябва да се съобразиш с последната [поне докато не успееш да я промениш], по простата причина, че всички останали са задължени да се вместят в нея).

У нас обаче санкцията на закона остава да важи само за коментатори във форуми или блогъри, но не и за такива, довели до реални щети за десетки милиони (или регулации, определящи “бъдещето” на десетки милиони). Тъжно, но в такива моменти винаги се сещам за думите, които един познат (добър) юрист, видял много, казва: “За милиони няма закони, за кокошка няма прошка…”

Искам да завърша градивно, не негативно. Единствено ще повтортя думите на преподавателя си: “Финансовата индустрия търгува с две неща - време и доверие”. Инвестирайте в последното, моля ви…