Leo’s Tiny Life ♠ HisMemories.com

За съжаление следният пост няма да бъде понятен на широката публика (т.к. нарочно не съм цитирал имена и съм избягвал конкретика), за което моля за извинение. И все пак ще бъде понятeн за повечето участници на БФБ, някои познати, които се отбиват тук, както и за мен самия, когато погледна назад след година-две (за повече нямам смелостта да прогнозирам).

Преди около 5 години, когато бях студент в бакалавърската програма по икономика на СУ, преподавателят ми Георги Ганев (от CLS) каза нещо, в което съм имал възможността на няколко пъти да се убеждавам, а именно “Финансовата индустрия търгува с две неща - време и доверие”.

Често, след като веднъж някой ти е показал пътя до решението на задачата, всичко то ти се струва много очевидно и логично; но ако трябва сам да стигнеш до там… не всичко е плавно и безболезнено. А понякога, така и не стигаш до решението.

Времето. Това е очевидната част - какъв е времевият ми хоризонт, за колко време бих се разделил с парите си за да постигна доходност от 4%, колко време бих дал не един портфейлен мениджър за да докаже, че умее да прави пари, колко време остава до следващото голямо изтегляне на средства от пазара с цел инвестиране в някое IPO в Румъния например или до следващото вливане на такива, в следствие на търгово предложение на някой телекомуникационен гигант или пък колко време бих дал на компания, към която съм необяснимо привързан да бъде с отрицателно P/E или пък с четири-цифрено или три-цифрено P/E, колко време бих чакал преди да разпродам, виждайки, че пазарът е overbought и колко още остава да ми дойде смелост да купувам, когато индексите са на червено, виждайки, че пазарът е oversold…

За времето (техническите анализатори все го наричат “тайминга”) не е нужно да убеждавам никого.

Значимостта на доверието обаче, е нещо, което понеже е толкова не-материално, трудно да бъде измерено и не-намиращо пряк израз върху Баланса, ОПР-то и ОПП-то е и толкова лесно да бъде забравено или просто прегазено от валяка на алчността. Когато предоставяш на някого или инвестираш в някого, парите, с които би могъл да закупиш собствено жилище (в което да живееш с любимия човек, да оставиш мама и татко намира, да изградиш семейство), когато ги предоставиш в ръцете на пълен непознат, междувременно живеейки от жалък овърдрафт, хиляди пъти по-важно е второто - доверието. Доверието, че правилата, с които си отделил дни да се запознаеш (четейки проспекти, договори, Наредби на Регулатора и Закони, одобрени от НС, а преди това - изисквани от EU) ще бъдат спазени. Не “доверието” на алчния “инвеститор”, който може да прецени кое P/E е “голямо” и кое “малко”, но нито може да си ги сметне сам, нито е чувал за DCF, нито за Gordon Growth Model, нито за MPT, нито за CAPM, нито за който и да било друг valuation модел; не “доверието” да “инвеститора”, който мисли, че акция за 35000 лв е “скъпа”, а акция за 0,24 лв е “евтина”… а за доверието на онзи, който просто очаква правилата да бъдат спазени, т.к. освен на етичността на отсрещната страна се уповава и на върховенството на закона и на авторитета и безкомпромисността на Регулатора.

Е, скъпи приятели и съседи, тези дни някои показаха (не за първи път), че са забравили значимостта на доверието. Може би, понеже смятат, че медийната реклама е по-силен инструмент от word of mouth впечатленията, които неизбежно се обменят в професионалните среди или между заинтересованите. А финансовата общност в България не е толкова голяма. Рано или късно всички се научават. Хубаво е, че в случая бях измежду тези, които са се “научили” (разбирай “силно резервирани”) предварително и то без да търпят загуби - благодарение на други, които са минали по този път и го бяха споделили. Това, което не разбирам е дали някои считат, че ще бъдат по-успешни участници във финансовата индустрия, експлоатирайки максимално и малкият кредит на доверие, който им е останал, колко мислят да просъществуват, струват ли си личните печалби в замяна на загубеното?

Разочарованият днес може да е третокурсник, участващ на финансовите пазари до размера на средствата, спечелени от work-and-travel-програма, утре, същият може да е портфолио мениджър за България на някоя от най-големите инвестиционни банки в света, които в момента масирано навлизат в България, благодарение на единния европейски паспорт.

За етика дори не отварям дума. Това е моралната координатна система, в която следва да се увериш, че си се вместил, след като си се в местил в далеч по-малката по размери такава, наречена Закон/Регулации (и дори някои събития да попадат в координатната система “етичност”, но не и в тази, наречена “закон”, отново трябва да се съобразиш с последната [поне докато не успееш да я промениш], по простата причина, че всички останали са задължени да се вместят в нея).

У нас обаче санкцията на закона остава да важи само за коментатори във форуми или блогъри, но не и за такива, довели до реални щети за десетки милиони (или регулации, определящи “бъдещето” на десетки милиони). Тъжно, но в такива моменти винаги се сещам за думите, които един познат (добър) юрист, видял много, казва: “За милиони няма закони, за кокошка няма прошка…”

Искам да завърша градивно, не негативно. Единствено ще повтортя думите на преподавателя си: “Финансовата индустрия търгува с две неща - време и доверие”. Инвестирайте в последното, моля ви…