House of Cards
Примката около икономиката на САЩ се затяга с всеки изминал ден. Усети се в началото на миналата година, после през Август. Трусчетата се предадоха и в Европа и у нас. В началото на миналата година шефът на Countrywide (мисля най-големият частен ипотечен кредитор в щатите) казва нещо от сорта, че се радва на задаващите се трусове на ипотечния пазар, понеже така някои твърде рискови и безотговорни играчи на пазара ще отпаднат. Една година по-късно, след слухове, че същата компания ще file-не за bankruptcy защита, “на помощ” идва Bank of America и закупува Countrywide за страшно малката сума от 4 милиарда долара. Всички вече се бяха нагледали на проблемите на хедж-фондовете и големите инвестиционни банки в САЩ (и някои не-толкова големи немски провинциални банки) с CDOs и MBSs и други ипотечни деривативи, ипотечни облигации и т.н., беше ясно, че по-голямата част от ARMs (automatically resetting mortgages) тепърва предстоят да ресетнат през 2008-ма (и минималните промоционални изискуеми вноски да се превърнат в реалните такива, които реално погасяват дълга, а не го повишават посредством отрицателна амортизация на дълга), бяха ясни и много други неща - че годишните отчети на големите финансови институции ще са трагични, че ще бъдат отписани кредити за десетки милиарди (за всяка една от по-големите банки), че резултатите биха били още по-лоши ако някои негативни резултати не се смитаха под чергата на отчетите за първото тримесечие на 2008, че федералният резерв възнамерява да пусне печатницата за памучно-ленени зелени банкноти на още по-бързи обороти…
…но за малкото изминали дни на годината, у много пазарни участници продължи да се насажда усещането, че в гардероба има още доста скелетчета, които не са излезли (някои излязоха, бу!).
И в следващия момент рейтинговата агенция Муудис заявява, че е възможно да понижи кредитния рейтинг на американските държавни облигации на по-нисък от AAA (какъвто е бил от 1917 насам, включително по времето на Великата депресия). В този момент започнах да чувам пукането на хиляди теоретични модели, които залагат на присъствието на безрисков актив в даден портфейл, благодарение на който се получават нулички в едни там корелационни и ковариационни матрици… Това за щатите де, ние си имаме немски държавни облигации (но за американците те не са безрискови - има валутен риск). Не стига, че този “безрисков” актив (US Treasuries) носи доста големичък инфлационен риск за американските резиденти (и модели), а сега, според Муудис, има вероятност да носи и кредитен риск?
Проблемите, породени от американския ипотечен пазар (и предали се на почти всички финансови пазари по света) са ми любима тема вече от доста дълго време. Не може да се преразкаже с 3 или 30 абзаца, нямам и време, имам доста и тежички дини под мишниците. Но дължах този кратък увод, който да обясни поне малко кратките несвързани постинги и видео клипове по темата, които възнамерявам да постна тук, като бележка към себе си и към някои приятели, на които знам, че ще им бъде интересно. А би трябвало да бъде интересно за всеки. Според мен.
Peter Schiff ми е любим. Обърнете внимание основно на неговите думи:
Part 1
Part 2


рецесия coming?
already here!