Децата на България

Дишането ми се забавя, в гърдите ми започва да се образува буца, плаче ми се.

Първите две ми се случват по няколко пъти на ден (четейки новините, четейки коментарите, поглеждайки през балкона).

Но понякога наистина ми се плаче със сълзи.

В следващата минута, във Facebook виждам безбройните членове на групи от типа "Горд съм, че съм българин". Може би в тях трябва да се обсъждат действия, свързани с подобни неща, а не с това на колко морета сме били, колко народи имат писменост благодарение на нас и дали Византия ни е плащала рента. Може би в тях трябва да се обсъжда какво трябва да се направи за децата на България - застрашен и изчезващ вид, който след 10-20 години ще ни пита "Защо".

Photos by Robbie Veldwijk under by-nc-nd 2.0