Leo’s Tiny Life ♠ HisMemories.com

Според някои анализатори следващата огромна драма (с прилично-значима вероятност) ще бъде драмата на застрахователите на облигации и структурирани продукти. Която ще се превърне в драма на онези, които държат последните в портфейлите си. Която… Спирам до тук. Ето само няколко цитата:

“Leading bond insurers Ambac Financial (ABK) and MBIA Inc. (MBI) look increasingly likely to lose their AAA ratings. While almost unthinkable just six months ago, such concerns are also causing turmoil in the $2.5 trillion municipal-bond market.”; “The destruction of the bond insurers would likely bring write-downs at major banks and financial institutions that would put current write-downs to shame.” (Източник)

А слушайки Bill Ackman (на снимката горе) направо се задъхвам и пулсът ми става неравноделен (опит за биография).

За по-лесно смилане, отделете 3 минути за видео-поясненията от Jim Jubak (YouTube).

Пропуснах ли да препоръчам всеки да гледа The Man Who Broke Britain? Задължително е. Особено след събитията и разкритията през изминалата седмица.

* Горното наблюдение не е препоръка за вземане на инвестиционно решение (покупко-продажба на ценни книжа или други активи).

Колкото повече и по-спешни задължения имам, толкова повече причини намирам да се занимавам с друго. Намирам неща, които все още не са станали спешни (въпреки, че са важни) и си казвам, “нека се позанимавам с тях”. Проблемът е, че за важното с падеж напред в бъдещето, ще имам още много възможности да се готвя (но времето отново ще пропилея в проекти или занимания със съмнителна стойност), а за спешните… да кажем, че съм благодарен за съществуването на кафето (и на новата си кафеварка).

Напоследък все повече време отделям да следя новините за кризата в USA. Предпочитам да се информирам от Economist, Reuters, Bloomberg, CFO Magazine, но напоследък все повече нагазвам и в крайностите – от една страна записи от предаванията на Bloomberg TV, CNBC и Fox Business, намерено чрез video.google.com (по-голяма добавена стойност от YouTube.com), а от друга – все повече статии и репорти от анализатори, които чувам за първи път.

Обикновено предаванията на тема финансови пазари на Fox Business (Liz & Dave) представляват надвикване между едни и същи хора (може би с двуцифрено IQ), като конфликтът на интереси може да ти избоде очите – дългокос “скорострелно мрънкащ” мъжага, работещ за някакъв франчайз на REMAX който преди година обясняваше как е “най-интелигентният” в помещението, понеже инвестирал в недвижими имоти, които щели да се покачат с 10% през 2007 (сега не си спомня за това, казва, че го бил казал през 2006), друг – независим инвеститор, който не се отказва да продава акциите си, понеже чака всеки момент трендът да се обърне (и ако съдим по индекса Dow Jones Industral Average), най-вероятно вече е загубил поне 23%, който вече три месеца се опитва да убеди хората, че всичко това е временна корекция, а не bear market, как всичко ще се качи, как акциите сега са евтини и затова всеки трябва да купува и не пропуска момент да се присмее на Peter Schiff, единственият от компанията, който има добър поглед върху международната макро картина в дългосрочен план.

Наистина Peter Schiff понякога започва да се повтаря повече от необходимото, заявявайки, как американците са вземали заеми до забрава, давали са ги за потребление, сега идва време да “плащат”, рецесията е неизбежна и не бива да бъде отлагана с повече понижаване на лихвения процент (и печатане на пари), а просто трябва да бъде изживяна както пристрастеният изживява периода на отказ от веществото, към което е пристрастен.

Аналитичната стойност на клиповете от новините по тези телевизии е много ниска, но ги гледам с една цел – да добия представа за “температурата”, за сантимента, с който се посреща една или друга новина, за да науча колко страх има в очите на биковете и дали мечоците са усмихнати. За сега мечоците са прави. Не са на особена почит – болшинството зрители си купуват акции и се надяват цената им да се повиши, рядкост е за средния Джо да продаде на късо някоя акция или да заема късата страна в екуити или друг индекс. Мечите изказвания за това как доларът ще понижи да се обезценява не са популярни сред американците и поради това, че те получават дохода си в долари, акциите, които притежават са в долари, пенсионните им планове (които също са до голяма степен инвестирани в акции) също са в долари. Процентно е рядкост да се държи злато, паундове, франкове или йени. Затова и всички се присмиваха на мечоците, когато последните казваха, че това е bear market, било само корекция. Е, вече и по дефиниция е мечи пазар – DJIA е паднал с повече от 20%. И в поп-телевизиите (като Fox) дори вече започват да се вслушват в мечките. Радвам се.

Комуто е интересно – ето група клипове по темата (Peter Schiff).

David Tice, CFA, CPA, MBA също трябва да бъде чут - тук и тук. Който има време, може да потърси и да прочете статиите му.

* Disclaimer: Мнението не представлява препоръка завземане на инвестиционно решение.

Най-талантливият (не се шегувам) участник в това шоу worldwide е следният екземпляр:

The following videos are from a TV interview with Peter Schiff from March 2003.
I am posting these since he is one of the few people (Jim Rogers is another one for example) who are not afraid to be laughed at when predicting that a bull market will actually end, that “we have spent ourselves into oblivion”, “we have spent ourselves into poverty” (taking on more and more debt and producing fewer), that current account deficit actually does mean something (as opposed to nothing), that “it is not panicking to sell an overvalued stock”, that “Wall Street has brainwashed the public into thinking they don’t need dividends”…

In case you don’t mind 20 minutes of valuable financial education from someone who’s seen a lot, I present you Peter Schiff.

(more…)

Примката около икономиката на САЩ се затяга с всеки изминал ден. Усети се в началото на миналата година, после през Август. Трусчетата се предадоха и в Европа и у нас. В началото на миналата година шефът на Countrywide (мисля най-големият частен ипотечен кредитор в щатите) казва нещо от сорта, че се радва на задаващите се трусове на ипотечния пазар, понеже така някои твърде рискови и безотговорни играчи на пазара ще отпаднат. Една година по-късно, след слухове, че същата компания ще file-не за bankruptcy защита, “на помощ” идва Bank of America и закупува Countrywide за страшно малката сума от 4 милиарда долара. Всички вече се бяха нагледали на проблемите на хедж-фондовете и големите инвестиционни банки в САЩ (и някои не-толкова големи немски провинциални банки) с CDOs и MBSs и други ипотечни деривативи, ипотечни облигации и т.н., беше ясно, че по-голямата част от ARMs (automatically resetting mortgages) тепърва предстоят да ресетнат през 2008-ма (и минималните промоционални изискуеми вноски да се превърнат в реалните такива, които реално погасяват дълга, а не го повишават посредством отрицателна амортизация на дълга), бяха ясни и много други неща - че годишните отчети на големите финансови институции ще са трагични, че ще бъдат отписани кредити за десетки милиарди (за всяка една от по-големите банки), че резултатите биха били още по-лоши ако някои негативни резултати не се смитаха под чергата на отчетите за първото тримесечие на 2008, че федералният резерв възнамерява да пусне печатницата за памучно-ленени зелени банкноти на още по-бързи обороти…

…но за малкото изминали дни на годината, у много пазарни участници продължи да се насажда усещането, че в гардероба има още доста скелетчета, които не са излезли (някои излязоха, бу!).

И в следващия момент рейтинговата агенция Муудис заявява, че е възможно да понижи кредитния рейтинг на американските държавни облигации на по-нисък от AAA (какъвто е бил от 1917 насам, включително по времето на Великата депресия). В този момент започнах да чувам пукането на хиляди теоретични модели, които залагат на присъствието на безрисков актив в даден портфейл, благодарение на който се получават нулички в едни там корелационни и ковариационни матрици… Това за щатите де, ние си имаме немски държавни облигации (но за американците те не са безрискови - има валутен риск). Не стига, че този “безрисков” актив (US Treasuries) носи доста големичък инфлационен риск за американските резиденти (и модели), а сега, според Муудис, има вероятност да носи и кредитен риск?

Проблемите, породени от американския ипотечен пазар (и предали се на почти всички финансови пазари по света) са ми любима тема вече от доста дълго време. Не може да се преразкаже с 3 или 30 абзаца, нямам и време, имам доста и тежички дини под мишниците. Но дължах този кратък увод, който да обясни поне малко кратките несвързани постинги и видео клипове по темата, които възнамерявам да постна тук, като бележка към себе си и към някои приятели, на които знам, че ще им бъде интересно. А би трябвало да бъде интересно за всеки. Според мен.
Peter Schiff ми е любим. Обърнете внимание основно на неговите думи:

Part 1

Part 2

Най-накрая намерих Helvetica. Изгледах го ритуално и с благодарност.

Филмът е за шрифта Helvetica (”швейцарският“), но го гледах (с много удоволствие) през очите на човек, който получава kick, не толкова от типография, колкото от семпъл и силен индустриален дизайн (тема, която не беше спомената изрично и по име във филма), от семпли неща, като проста порцеланова чаша с щампа, която ти носи vibe, кичозна хавлия надпис “kada 602pt type says relax” (каквато показва Michael Place), just making something beautiful out of something very ordinary… the ordinary things that most people will just gloss over I find really beautiful…

Филмът е за неутралността на средството, за перфектните пропорции, които правят така, че “всички букви да изглеждат еднакви” (макар и това да бе казано в отрицателен контекст и с отрицателна оценка от няколко събеседника), за оставането на смисъла в самите думи (а не прехвърлянето му върху шрифта) и освобождаването от каквато и да било смислова натовареност на шрифта сам по себе си (макар и някои да наблягат на “моденизъм”, “атмосфера за модерност”).

Макар и модернизъм или модерност да са били легитимни описания за Helvetica през 70-те и особено в областта на корпоративната идентичност (неповторимостта на тялото?), едва ли са подходящи към днешния ден. Точно защото (както каза Wim Crouwel) всеки е дете на времето, в което живее и по-скоро начинът, по който използваш шрифта, контекста, събитието, атмосферата, с която го свързват хората, които въобще имат сетивност за подобни неща, го правят подходящ или неподходящ.

Ако трябва да избирам днес ново име за Helvetica на принципа, на който са давали имена на младите индиански момчета (име, което си заслужил), нямаше да е “Модерен” или “Дизайнерски” или “Корпоративен” или “Машинен” или “Емоционален” или дори “Неутрален” (макар и да е такъв). Щеше да бъде “Подходящ“. Подходящ за шифт, използван в декларациите на американската агенция по приходите (IRS), подходящ за corporate identity на Panasonic (забелязали ли сте как някои от най-капитализираните компании умишлено нямат лого - логотата им са просто имета им, изписани с конкретния typeface), подходящ за флайър за техно парти (Manuel Krebs: “ако не сте професионален дизайнер, просто излолзвайте helvetica bold за флайъра си, по възможност с един размер, и ще сте файн”). Подходящ и от гледна точка на “читаемост” = “ползваемостта” в света на писаното слово. Какво по-подходящо за един забързан делови свят от неутрален шрифт, който е лесен за разчитане (от него са отстранени всички излишни елементи, но не е машинизиран като fixed-width шрифтовете, които измъчват окото), проникнал е (понякога до болка) в ежедневното ни обкръжение и като следствие от горните - е бърз за разпознаване и разчитане. Подходящ.

И както каза Michael Bierut (цитирам по памет): не бих повярвал, че е възможно да има правило за това, че дължината на това спрямо дължината на онова е “правилната” или правилност в кривата, с която е изрисувано малкото а или глвното G, което правило да е отвъд границите (по-обхватно от) просто нечий (конкретен индивидуален) вкус, но ето - вече 50 години Helvetica, просто sits there, daring някой да промени нещо по нея, така че шрифтът да стане по-”правилен”… and yet it seems to be unfixable.

Красотата на простите неща, с които поколения наред избират да бъдат обградени в ежедневието си.