Leo’s Tiny Life ♠ HisMemories.com

За съжаление следният пост няма да бъде понятен на широката публика (т.к. нарочно не съм цитирал имена и съм избягвал конкретика), за което моля за извинение. И все пак ще бъде понятeн за повечето участници на БФБ, някои познати, които се отбиват тук, както и за мен самия, когато погледна назад след година-две (за повече нямам смелостта да прогнозирам).

Преди около 5 години, когато бях студент в бакалавърската програма по икономика на СУ, преподавателят ми Георги Ганев (от CLS) каза нещо, в което съм имал възможността на няколко пъти да се убеждавам, а именно “Финансовата индустрия търгува с две неща - време и доверие”.

Често, след като веднъж някой ти е показал пътя до решението на задачата, всичко то ти се струва много очевидно и логично; но ако трябва сам да стигнеш до там… не всичко е плавно и безболезнено. А понякога, така и не стигаш до решението.

Времето. Това е очевидната част - какъв е времевият ми хоризонт, за колко време бих се разделил с парите си за да постигна доходност от 4%, колко време бих дал не един портфейлен мениджър за да докаже, че умее да прави пари, колко време остава до следващото голямо изтегляне на средства от пазара с цел инвестиране в някое IPO в Румъния например или до следващото вливане на такива, в следствие на търгово предложение на някой телекомуникационен гигант или пък колко време бих дал на компания, към която съм необяснимо привързан да бъде с отрицателно P/E или пък с четири-цифрено или три-цифрено P/E, колко време бих чакал преди да разпродам, виждайки, че пазарът е overbought и колко още остава да ми дойде смелост да купувам, когато индексите са на червено, виждайки, че пазарът е oversold…

За времето (техническите анализатори все го наричат “тайминга”) не е нужно да убеждавам никого.

Значимостта на доверието обаче, е нещо, което понеже е толкова не-материално, трудно да бъде измерено и не-намиращо пряк израз върху Баланса, ОПР-то и ОПП-то е и толкова лесно да бъде забравено или просто прегазено от валяка на алчността. Когато предоставяш на някого или инвестираш в някого, парите, с които би могъл да закупиш собствено жилище (в което да живееш с любимия човек, да оставиш мама и татко намира, да изградиш семейство), когато ги предоставиш в ръцете на пълен непознат, междувременно живеейки от жалък овърдрафт, хиляди пъти по-важно е второто - доверието. Доверието, че правилата, с които си отделил дни да се запознаеш (четейки проспекти, договори, Наредби на Регулатора и Закони, одобрени от НС, а преди това - изисквани от EU) ще бъдат спазени. Не “доверието” на алчния “инвеститор”, който може да прецени кое P/E е “голямо” и кое “малко”, но нито може да си ги сметне сам, нито е чувал за DCF, нито за Gordon Growth Model, нито за MPT, нито за CAPM, нито за който и да било друг valuation модел; не “доверието” да “инвеститора”, който мисли, че акция за 35000 лв е “скъпа”, а акция за 0,24 лв е “евтина”… а за доверието на онзи, който просто очаква правилата да бъдат спазени, т.к. освен на етичността на отсрещната страна се уповава и на върховенството на закона и на авторитета и безкомпромисността на Регулатора.

Е, скъпи приятели и съседи, тези дни някои показаха (не за първи път), че са забравили значимостта на доверието. Може би, понеже смятат, че медийната реклама е по-силен инструмент от word of mouth впечатленията, които неизбежно се обменят в професионалните среди или между заинтересованите. А финансовата общност в България не е толкова голяма. Рано или късно всички се научават. Хубаво е, че в случая бях измежду тези, които са се “научили” (разбирай “силно резервирани”) предварително и то без да търпят загуби - благодарение на други, които са минали по този път и го бяха споделили. Това, което не разбирам е дали някои считат, че ще бъдат по-успешни участници във финансовата индустрия, експлоатирайки максимално и малкият кредит на доверие, който им е останал, колко мислят да просъществуват, струват ли си личните печалби в замяна на загубеното?

Разочарованият днес може да е третокурсник, участващ на финансовите пазари до размера на средствата, спечелени от work-and-travel-програма, утре, същият може да е портфолио мениджър за България на някоя от най-големите инвестиционни банки в света, които в момента масирано навлизат в България, благодарение на единния европейски паспорт.

За етика дори не отварям дума. Това е моралната координатна система, в която следва да се увериш, че си се вместил, след като си се в местил в далеч по-малката по размери такава, наречена Закон/Регулации (и дори някои събития да попадат в координатната система “етичност”, но не и в тази, наречена “закон”, отново трябва да се съобразиш с последната [поне докато не успееш да я промениш], по простата причина, че всички останали са задължени да се вместят в нея).

У нас обаче санкцията на закона остава да важи само за коментатори във форуми или блогъри, но не и за такива, довели до реални щети за десетки милиони (или регулации, определящи “бъдещето” на десетки милиони). Тъжно, но в такива моменти винаги се сещам за думите, които един познат (добър) юрист, видял много, казва: “За милиони няма закони, за кокошка няма прошка…”

Искам да завърша градивно, не негативно. Единствено ще повтортя думите на преподавателя си: “Финансовата индустрия търгува с две неща - време и доверие”. Инвестирайте в последното, моля ви…

След като в последните дни един от най-най-най-тъжните сайтове е сайтът на борсата, е време за веселба. Вярно, ако не бях позволил частта от печалбата ми, която се стопи през изминалите 3 седмици, да изчезне така леко, можех да си взема с чиста съвест 3 месеца неплатен отпуск… (ще имам нужда от такова нещо догодина, но няма да имам възможност). За сметка на това днес ми е весел ден - освен, че излезе и един много хубавичък и приятен за окото, numpad-а и spreadsheet-а отчет, който се чакаше със затаен дъх, адски много ме развеселява и ситуацията във форумите на Инвестор.БГ. Не мога да спра да се хиля (сигурно не е на добре).

Не, сериозно, харесва ми как някои неща се превръщат във фолклор…

/me се хили…

/me още се хили.

По цял ден се занимавам с цифри. Страничният ефект от това е, че цифрите по билбордовете са най-привличащите вниманието ми гещалтчета: “xxx,xx% годишна доходност”, “само x,xx годишна лихва”, “xxx xxx xxx абонати”, xx процента покритие” и т.н.

Така и сутринта, в тъпканото метро (в самото влакче), видях реклама на Активиа, с големи цифри изписани с наредени една до друга кофички мляко: “89% опитаха и видяха разликата” а под него: “89% от българките, опитали Активиа за 14 дни, усетиха разликата”. Хората баха твърде много, а останалият текст - по-малък и не успях да прочета всичко. До преди няколко дни постерите във влакчето гласяха нещо от сорта на “Опитайте Активиа за 14 дни и ако не усетите разликата, ще ви върнем парите”. Така че свързах двете неща и се замислих колко положителен рекламен ход е било това - като разход да реклама да провизират евентуалните разходи в следствие на “рекламации”, но за сметка на това да могат да си позволят толкова осезаеми, запомнящи се и вдъхващи доверие заявления като “ЩЕ ви върнем парите” и “ХХ% усетиха разликата”. Накратко, почувствах уважение към смелостта на компанията (Д), да приеме подобен донякъде рискован подход, най-вероятно предложен от маркетинговия им отдел или от съответната външна агенция (на които това им е работата - да дават предложения; рискът в крайна сметка обаче се носи от компанията и от хората, вземащи крайното решение, затова и евентуалното потупване по рамото също се дължи на тях).

Вечерта на прибиране бах много по-близо до един такъв постер. Тогава успях да прочета и написаното с дребен шрифт:

“Изследването е проведено през АПРИЛ 2007 година сред 200 български жени”.

Малко объркан, подредих отново нещата в съзнанието си:

1. Рекламна кампания, започваща през лятото/есента, която те подканя да се храниш с Активиа 14 дни (всичко подкрепено с вдъхващата доверие money back guaranteе, като внушаването на доверие е истинската роля на тази гаранция т.к. едва ли много хора биха издребнели до толкова, че практически да се възползват от нея).

2. На същите места, на които хората са виждали постерите на споменатата кампания, се появяват плакати, деклариращи: “89% от българките, опитали Активиа за 14 дни, усетиха разликата” (не мога да отговарям за другиго, но за мен това означава: “89% от всички жени в България, взели участие в експеримента и ползвали Активиа за 14 дни са почувствали положителен резултат”)

3. Накрая, малкият шрифт те уведомява, че всъщност става въпрос за 178 от 200 жени, в изследване, направено през АПРИЛ са почувствали някакъв резултат. Прозрачността на това изследване не мога да коментирам. Нито “учените”, които са го провели. Нито хората, които са го одитирали. Нито това, каква смелост и ниво на етика се изисква, за да подемеш рекламна кампания, предварително знаейки цифрата, която ще обявиш като success rate (добавяйки пояснения със ситен шрифт)…

Възможно ли е да бъдат забранени рекламите от вида before & after, някои сравнителни реклами, а да бъде ок да се твърди “89% от българките, опитали Активиа за 14 дни, усетиха разликата” на базата на неконтролирано изследване измежду 200 жени (ако въобще е правено такова изследване, никак не би ме учудило, всички участнички в представителната за “българките” ‘извадка’ да са били студентки на по 20 години, в разцвета на здравето си)…

Винаги ще се разчита на това, че хората не четат ситния текст. Но има страни, в които регулаторите вземат по-присърце защитата на потребителя. Не мога да си представя, в някоя от 12те основателки на ЕС например да можеш да направиш рекламна кампания на базата на непрозрачна “извадка” от 200 души и регулаторът да не те извика да си поговорите. Не мога и да си представя какво е допускането на автора на рекламната стратегия по отношение интелекта на реципиентите (догадка съм изразил със заглавието на поста).

Описах само объркването си. Коментарите ще оставя на маркетинговите професионалисти, както и на онези, които не се чувстват неудобно да дават оценки на тема етика. Лично не мен не ми е комфортно, затова и спирам до тук.

Днес се видяхме с трима колеги и три колежки от университета в една пицария на една пряка на Шипка.

Една от колежките, която сега тработи в Прайса, изказа най-кратката дефиниция за “истински мъж”:

“стабилен и да не се взема насериозно”.

Точно 30 букви.

Който се сеща за по-точна дефиниция, нека се опита да я засенчи.

Не ми е работа да коментирам публично капиталовите пазари у нас. Ако ми беше, ако бях журналист, ако ме публикуваха във влиятелен седмичник или ежеднвник щях много, ама много да внимавам и с формата и със съдържанието, и с анализа, и със семантиката. Едно е шепа колеги да недовостват от твърде черногледия ти анализ, друго е да влияеш върху хиляди инвеститори и милиарди инвестиции, просто защото в произволен момент (или много добре режисиран от другиго, без дори да усещаш това) си се сетил, че борсата не е one way street и че може освен зелено да свети и червено.

Много ми се ще случилото се (а има и още къде да се случва) да не се окаже на принципа: “всички знаем, че язовирът ще прелее, само че не знаем кога, затова нека се застраховаме - нека ние да го предизвикаме - така ние сме подготвени, иначе - бихме оставили всичко на съдбата. Нека ние направим контролиран пожар, чиито правила ние ще знаем.”

Този пост, който може би е по-добре да не беше писан, ще завърша с цитат от profit.bg:

Спокойно може да се каже, че по цял свят държавните органи не се месят на пазара (с изключение на страните с непазарни икономики) и дори да им се струва, че пазарът е надценен, не могат да изразят подобно становище, защото ще трябва да се самосезират, за да разследват себе си за “пазарна манипулация”.

Hint: в горните три абзаца става дума за три (или по-скоро за четири) различни вида пазарни “участници”. За - за по-дистанцираните от темата (и развитията от миналата и тази седмица) на кратко: нека се опитаме да мислим със собствените си глави, да отговаряме за собствените си решения и да не се поддаваме на стадния инстинкт.

P.S.: Адски ми е интересно как ще се чувствам когато препрочитам този пост след година, with hindsight, знаейки какво се е случило и дали съм се опарил или изгорил.