Църо… In Memoriam
Скоро ще се навършат 40 дни без Църо. Когато научих, че е починал, целият ден ми се обърна и ме налегнаха какви ли не мисли. Защо си е отишъл един толкова готин човек; защо си е отишъл един толкова млад човек; защо ни напуска един от най-техничните и креативни барабанисти. Достатъчно е човек да го чуе как свири в 30-минутното албумче на Era (Point of View) за да разбере, че е от класата на Vinnie Paul например.
За първи път чух Ера в предаването “Powerkick” на Димитър Ковачев “The Funk” по тогавашното радио Експрес… Предаването винаги започваше с “Fucking Hostile” на Pantera и завършваше с оригинала на “What a Wonderful World”… Бил съм в четвърти или пети клас. По това предаване за първи път чух Blind Guardian. Tъкмо беше излязъл “Somewhere Far Beyond”. Значи е било 92-ра. Чак не ми се вярва. Нямаше интернет. Но за това пък имаше Powerkick, двукасетъчен рекордер, Унисон и магазинчето на Митко Фънка - мисля, че се наричаше Funkytown. Funkytown се намираше до френската гимназия (от лявата и страна) и беше мъничко бутиче, където можеше да намериш повечето неща, които си чул в предаването по Експрес.
Как процедирах. Записвах си всяко предаване. Така не се налагаше за запомням или записвам имената на групите - слушах записите и по пътя на естествения подбор, най-стойностните песни се отпечатваха в съзнанието ми на 12-13 годишен прогимназист. Така например, веднъж бях успял да запиша не малка част от Tokyo Tales. Това беше една от петте касети, която взех със себе си това лято, което прекарах в Стара планина и песента, която слушах отново и отново беше “Journey Through The Dark”… live версията. Оттогава Guardian ми носят една особена атмосфера - гори, лесове, паралелни светове отвъд нашия, с митични същества. По Powerkick за пръв път чух и Sick of it All например и разбрах кога е излязъл втория на Pro-Pain (първия, “Foul Taste of Freedom” вече го имах, не бях чак толкова зле с материала). След това отивах във Funkytown и си пазарувах. Ако не от там - “оригинали” от Унисон. Ако не от Унисон - от тенекиената будка на Кооперативния пазар. Ако не от там - от Божо на по-горния етаж. Добре че имах двукъсетъчен и излишък от 90-минутни касети BASF. Те и до ден днешен са си тип-топ. Да живее немската химическа индустрия.
Една вечер Митко фънка пусна части от новия албум на ЕРА. Една от песните се наричаше “Horse’s Blues” и беше 4-5 секундно цвилене. Друга беше - “Somebody’s Comin’ ” - в две части - записани собственоръчно от Митко Фънка с помощта на леген пълен с вода. Беше ми обаче достатъчно да чуя само 2 от по-нормалните песни на Ера, за да отида още на следващия ден до магазинчето до френската. По някакъв странен начин в главата ми звученето им се доближаваше до това на първия Pro-Pain, а барабаните баха особено надъхващи. По това време си мечтаех да свиря на барабани. И основните виновници за това бяха Vinnie Paul, Gene Hoglan и барабаните на Ера. Църо. По-късно разбрах, че ако искам да вкарам някой инструмент вкъщи, няма да е повече от китара. И китара бе indeed.
Да, Images and Words беше вече излязъл, даже си спомням как Митко Фънка го пускаше в предаването си и казваше - “Ето този албум е много добър и затова сме го внесли, но стои по рафтовете на Funkytown и никой не го купува, понеже ние българите рупаме ли рупаме” (така че и аз рупах - не бях още узрял за DT, Mike Portnoy тепърва щеше да ме кара да съжалявам, че не съсм се преборил за барабаните). Тази фраза я помня все едно беше вчера. Както помня и като вчера: “Уважаеми слушатели на Powerkick, не съжалявайте, че в тези горещи дни не сте на море, а сте си в София, не им вярвайте, че в автобусите гледат филми и им е прохладно - нема видео, нема еркъндишън!” Много як водещ. Сигурен съм, че и сега пак би бил як.
После мъкнех приятели по концерти на Alien Industry - това беше доста по-късничко. Не че бяха и много - един в апокрифна зала на последния етаж на НДК, друг - като част от SUB-Fest-а в Биологическия факултет… И на барабаните пак беше Църо. Много як. С шапка с козирка и спейсменки, може би и с пухенка без ръкави… Класически.
Ами S.Y.C.O. Tribe? Най-професионалният музикален продукт на българския пазар за времето си - “A Head Full Off..” (да, с двойно F беше). Колко пого сме правили на Anthem! На човек винаги най-мило му остава това, което е обичал на младини.
Църо почина на 12 септември. На 33.
Почивай в мир. С Даймбег и Чък.
( Профил на Църо в MySpace ) ( Страница на Alien Industry в MySpace )
Компромисът
Да, EU officials не са могли да обяснят защо не може да бъде разрешено на България във варианта на текста на договора на кирилица да не бъде записано “евро”. До колкото разбирам не сме спорили за изписването на “euro” в английската част. Много добре разбирам желанието на ECB да не позволява различни имена за еврото на различни езици, но в случая говорим за същото име, само че с различно фонетично произношение – защо едни могат да го произнасят юрото като ойро, а ние да не можем да го произнасяме като евро? Да, Черна Гора има право да е “stunned”, но надявам се на заради българската позиция, а заради тази на “EU officials” (удобен обезличаващ wildcard, нали), защото ако са “stunned” от нашата позиция им пожелавам да срещат същото неразбиране когато един ден станат членове, а защо не и преди това, когато са в още по-неизгодна позиция.
Да, в коментарите под статия в Дневник (анонимен) потребител “Альоша” беше написал:
“Леле колко сме важни, леле колко сме важни! На гол тумбак, чифте пищови! Но с достойнство!”.
Ами да, важни сме, може България да е най-бедната, нещастна, корумпирана и безперспективна държава в ЕС, но е първата там, която пише на кирилица. А когато се вземат решения и се чертаят насоки, които ще останат като корен за всичко в бъдеще, детайлите са важни. Каквото е посято сега, в началото, ще се повтаря, ще се мултиплицира, винаги ще се реферира към него, ще бъде възпроизведено в безброй последващи производни и непроизводни документи.
В крайна сметка, днес стана ясно, че България ще загърби националния си интерес за да не пречи на Черна Гора и ще подпише документа. “EU officials”, които да обяснят защо в текста на кирилица не може да бъде записано “евро” така и няма да бъдат намерени. Както и такива, които да обяснят защо в документите на БНБ, която вече е част от Европейската система на централни банки е изписано “евро”, без да са чути шумни протести от ECB, а във версията на кирилица на един официален документ на EC да не може да бъде записана същата комбинация от букви. И съответно звуци.
А може би това се дължи на факта, че имаме една от малкото писмености, които са почти сто процента фонетична проекциа или просто “нещата се четат така, както се пишат” и затова оставаме неразбрани. Защото за тях Euro може да бъде произнасяно като “юро”, но може да бъде и “ойро”… някъде може да да го произнасят и като “цвък”.
Нека завърша оптимистично. Постигнатият компромис в българския текст да бъде записано EUR не е нещо чак толкова лошо. Печелят машините (те разбират от EUR, BGN, USD, SEK, GBP, JPY и т.н.), печелим и ние, защото винаги ще произнасяме на български EUR като евро. И никой недомислен документ не може да ни накара да произнасяме EUR като юро, ойро, еуро или цвък.
Ако непоколебимата позиция на анонимните officials се запази, мисля, че наистина най-добрият вариант е, в официално документи, ние просто да изпиваме еврото с неговото име по ISO 4217, а именно EUR и да го произнасяме, както до сега - “евро”.
ISO е нещо прекрасно.
Вчера е спасло пръстите на някой фрезист, а днес – национално достойнство.
Ново начало
За пореден път сменям интернет обиталището си. В началото (2002) беше един postnuke (php-nuke базирана система за управление на съдържанието), инсталиран на служебното двеста-и-нещо мегахерцово AMD на Зак. Тогава той работеше в един от малките интернет доставчици в София, беше сложил Slackware на машинката си и ми беше дал shell акаунт. В замаяна на това, че можех да изтезавам машинката му с бъгави CMS-и му помагах с дизайна и част от новините за хоби-проекта му - информационен сайт за Slackware. Нито журналът, нито сайтът на Зак просъществуваха дълго. Единственият български блогър, който помня от това време като че ли е Петя, а понятието “блогър” беше чуждо колкото на толкова всички сравнително активни интернет обитатели по това време, толкова и на мен. След това продължих (погрешно) да експериментирам повече с формата отколкото със съдържанието. Местих се “на ново място”, задвижвано от XOOPS, от b2 (за по-младите - това беше някогашното битие на wordpress). След време открих чара на LiveJournal - може би и до днес - един от най-добрите примери за социална мрежа, да именно социална мрежа, въпреки, че за невъоръженото око изглежда просто като място за лични журнали. А по това време, LiveJournal беше многократно по-стойностен, изчистен и ценен от потребителите си - приемането в клуба му ставаше само с покани и всеки потребител имаше право да покани само един единствен човек. Нямах познати там, затова се регистрирах в отворената и безплатна алтернатива Blurty.com Е, имах журнал, технически съответстващ едно към едно с този на LiveJournal (същия свободен софтуер), но там го нямаше обществото от интересни активни хора, което трябва да е достатъчно голямо, за да може човекът с особен вкус за едно или друго да намери поне шепа съмишленици и автори, в чийто редовен читател да се превърне. Затова издирих LiveJournal-ския акаунт на произволен българин, който в последствие се оказа много точен младеж, с когото се оказа, че сме учили в един и същи факултет и се престраших да го помоля за единствената му покана за LJ. И той ме покани с готовност (благодаря, Георги). И така, за известно време бях редовен потребител на най-приятната социална мрежа, населена с приятни особняци, които се обединяваха по интереси и споделяха много повече за живота си от вече баналното a/s/l, една песен, няколко клипа и няколко поста “здравей, благодаря, че ме добави”. След това обаче поканите отпаднаха и всеки можеше свободно да се регистрира. Не изведнъж… по-скоро за няколко месеца, дори година, сайтът се промени. “Приятелите”, чиито синдикирани постове четях всеки ден не се бяха изменили, но групите се бяха наводнили с новодошли търсачи на статус и внимание. Така и никога не изоставих LJ изцяло, но отново ми се стори хубаво и уютно да разположа журнала си на отделен, собствен сайт и донякъде да бъда единак. По това време SEO ми беше хоби и затова избрах втората най-добра в SEO-отношение платформа по това време - Drupal (Plone щеше да дойде в повече на нервите ми). И това превъплъщение не просъществува твърде дълго, въпреки, че като цяло изпълнението беше сполучливо. Винаги се намираха дребни детайли, които да ме накарат да закрия и изтрия всичко. Но след няколко седмици на апатия, отново ме досърбяваха ръцете да споделя някоя своя позиция или просто знаменателен момент. И отново се връщах към LiveJournal. Безброй пъти съм се убеждавал, че е по-добре, по-здравословно, по-щадящо да нямам никакъв журнал, да не се налага да защитавам непопулярните си позиции, да губя часове пред екрана в седмиците преди решаващи изпити и събития. Но за мен се оказа нещо неизбежно - нужно ми е да споделя линк или два, изречение или абзац и най-добре за всички е това да се случи по най-ненатрапчивия начин - с публикация в личния журнал асорти (да, все още имам познати, които го правят с помощта на двадесет сантиметрови carbon copy списъци). Типична стратегия при учене - ако има нещо, което те занимава, просто го излей върху хартия, за да можеш да продължиш напред с ясно и чисто съзнание.
Сега зная, че няма да изоставя LJ - дали под формата на Private Entries или Friends Only Posts, под една или друга форма най-вероятно ще остана там.
И все пак - защо реших да направя отделен сайт.
- Защото имам свободата да редактирам външния вид на сайта по какъвто начин пожелая, да сложа java script и embedded objects (броячи, last.fm радио и т.н.) където поискам.;
- Защото предпочитам да инвестирам времето си в свои страници, а не в такива, притежавани от Six Apart, които могат да направят съвсем непредизвестено каквото пожелаят с тях - например да сложат масивни банери като във vox.com;
- Защото като че ли стана задължително да имаш - “ако наистина можеш да си направиш сам, защо използваш масова услуга като масите…” - е добре, мога, направих си, подчиних се на клишето;
- Още причини, за които сега не мога да се сетя, но със сигурност ще си ги спомня утре докато чакам трамвая.
Негативите:
- Ще трябва сам да се грижа са неизбежния спам;
- Ще трябва сам да се боря с актуализации на машината, плъгини, теми;
- Сървърът, базата, и php-то със сигурност ще се чупят по-често отколкото на сървърите на LJ. Или поне за по-дълго време - LJ са доста бързи с ремонтите;
- Ще трябва да плащам. За домейна например. Колкото за две водки плюс три бири в О!Шипка.
